Калина Богоева (1937) завършва с първия випуск на Държавното хореографско училище при Лили Берон, специализира като изпълнител и педагог в Московското хореографско училище при Елисавета Герт (1956 – 1958) и завършва балетна режисура в Държавната академия за театрално изкуство – Москва при Олга Тарасова (1985). Носител е на втора награда от Първия международен балетен конкурс – Варна (1964) Дългогодишна примабалерина е на Софийска опера, а по-късно – главен репетитор на балета и главен балетмайстор на Варненската опера (1994 – 1997). През 1993 създава и оглавява Международна танцова академия – Варна. Ръководи катедра „Балетна педагогика“ в Националната музикална академия – София. Директор е на балет „Арабеск“ (1997 – 1998).
Мисля, че ние сме поколение, което изживя много превратности и е крайно време да станем по-мъдри. Когато в театъра се опитваме да се реализираме в своето задание, е естествено всеки да се стреми да надмине другия и да бъде първи, това е естественият стремеж. Кой колкото успял, успял. Това ще каже бъдещето и публиката. Но сега вече от нас се иска да помагаме, за да могат българите в областта на балета да покажат своето истинско ниво пред света. Крайно време е вече да не бъдем втората цигулка на чужденците, които пристигат тук и показват своите знания и възможности.
Участието ми е на Балетният конкурс през 1964 година. Често ми задават въпроса: защо толкова години се съгласявахте да идвате във Варна и да работите с Варненския балет. И аз им казвам: За мен Варна е мястото, от което тръгнах и станах човек. Този Балетен конкурс е може би най-важният и паметният, затова винаги ще обичам Варна. Този конкурс ни дава възможност да видим какво става по света, да се срещнем, може би не с най-големите светила, но със силните млади изпълнители от цял свят и да си сверим часовника, да видим къде сме, какво правим, какво трябва да правим по-нататък, как хората мислят за нещата. Това е едно обогатяване, което нищо друго не би могло да ни даде, особено в един период от време, в който не можем да пътуваме много, нямаше контакти с Япония и със света, нямаше тези възможности, освен турнетата, които се организираха от Операта. Така че първият конкурс за мен беше събитие, което мисля, че недооцених като съдбовното събитие на моя живот. Но за мен беше такава радост, която аз оттогава не съм изпитвала, освен няколко пъти на сцената, когато съм изпълнявала някои от ролите си. Такова пълно себеотдаване, такова удоволствие на сцената на Летния театър, че имах чувството на моменти, че се разтварям в околните дървета. Въобще не съм си представяла, че може да бъде нещо такова, невероятно нещо. Никога няма да го забравя.
На първия конкурс бяха Катя Максимова, Вера Кирова, Колдамова, аз, беше и Владимир Василиев. Трябва да ви кажа, че нивото на първите три конкурса не може да бъде стигнато, просто защото там са явиха хора, които бяха личности. Може би като човек от това поколение и аз изпадам в тази слабост да смятам, че това беше върхът, а сега не е така, но съм искрена. Не съм от този тип хора, напротив, оценявам талантите и много интересното мислене на сегашното поколение в интерпретацията на класическото изкуство. В много отношения те са далеч по-напред от нас тогава, но имаше една демонстрация на персоналност, на индивидуалност, които бяха много силни, артистични индивидуалности бяха, които и сега останаха. Тоест, конкурсът доказа, че те са онези индивидуалности, които наистина си струват. Всичките, така или иначе са звезди и по цял свят са водещи в света.
Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Радио Варна.
