Ирка Малчева (1930 – 2020) учи в Немското училище в периода 1937 – 1944, а след закриването му завършва средното си образование във Варненската търговска гимназия. От 1951 до 1978 е в балетната трупа на Варненската опера. Участва в ролите на Старица в „Съперници“ от П. Хертел, Майката на Маша в „Лешникотрошачката“ от П.И.Чайковски, Приятелка на Бирбанто в „Корсар“ от А. Адам, Дама в „Раймонда“ от А. Глазунов, както и със солистични изяви в оперите „Русалка“ от А. Дворжак, „Фауст“от Ш. Гуно, „Аида“ от Дж. Верди и др.
Дойдох в Операта през 1951 година. Отначало танцувах в различни балетни школи. Те започват от Лазар Малешков – той беше първият. След това дойде Тома Петков, учител по физкултура, също с голяма фантазия. Даже рисуваше костюмите върху плат. Бях много малка – някъде около 1936-1942 година.
При Асен Манолов сме правили разкошни танци до среднощ, до един-два часа . Той ги поставяше много бързо. За една минута – танц. Имаше неизчерпаема фантазия. И точно това, ако не го можеш, няма да ти го сложи, да се кълчотиш… Това е ценното, да сложи на всеки онова, с което може да бъде винаги харесван от публиката. Защо се чудим на Нешка Робева какво прави. Тя слага на всеки кой каквото може.
Дойде Хитьо Попов и направи „Кармен“, „Взаимна любов“. После дойде Драган Кърджиев и направи „Русалка“. Спомням си и „Фауст“. Имаше много публика, опашки долу. Винаги наши познати са искали ние да им купуваме билети. Разкошно беше, голям ентусиазъм! Имаше много хубави артисти, страшно хубави певци и всъщност – големи режисьори. После те си отидоха в София. Това докъм 1960 година. Имаше много публика, като започна от 1947 до 1960. После нещата се промениха. Публиката постепенно се отдръпна.
Живко Бисеров репетираше с часове отделно с колежки, отделно само с мъже. Боже, какъв смях беше! Професионалист! Той е и много голям танцьор. През 1953 година постави „Бахчисарайски фонтан“, „Съперници“ и „Червения мак“, а пък от оперите направи „Русалка“, „Кармен“, „Отвличане от Сарая“. С него дойде и Пенка Стойчева, но скоро го извикаха пак в София и си спомням , че той игра там Квазимодо (в класическия балет „Есмералда“ от Цезар Пуни – бел. съст.).
Играехме с туфли, но тогава нямаше постановка, за да имаме палци. На „Съперници“ започнахме да играем на палци , през 1953 година. Живко ни учи как се връзват връзките. Аз едно време като учих, имаше школа, на „Шейново“ един обущар правеше палци. Тогава стъпвахме на палци, ама трябваше малко да се извият. После двама души назначиха в операта и започнаха да ги правят по модел на софийските. Имаше и период, когато ги изпращаха от София.
Когато завесата се отваря, аз все гледах къде е седнала мама и баща ми. Много голям ентусиазъм. И като си помисля само, колко сме били ощетени от тази гледна точка, че сме нямали добри балетмайстори.
После за Лили Берон. Тя дойде като педагог, може би най-добрият педагог. Беше две години, изключителна, много добра! Тя без да скача и без да ти показва. Само те побутва и готово. Даже си спомням едно лято, като започнахме да играем, се чудехме, че нямаме мускулна треска, а при нея няма. Това какво ще рече? Тя знае какво как да направи. После години наред остана педагог в София след нас. Лили Берон беше през 1972-1973 година.
Сега е доста променено. Много по-професионално е. Гледах „Болеро“. Виждаш балерини. Калина (Богоева – бел. съст.) ги избира. Тя работи с пет-шест души. Публиката обаче е много по-малко. То всичко е свързано, един билет 60 лева, за двама души 120 лева. Хората нямат пари и не могат да си го позволят. Няма и много млади в публиката.
Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Радио Варна.
