Тинка Сколуфанова (1933) завършва Средното музикално училище във Варна при Веселина Зафирова и Вокалния факултет на Музикалната академия в класа на проф. Мара Маринова-Цибулка. През 1955 – 1986 е солистка на Варненска опера. Изпълнява над четирийсет централни партии в репертоара на операта, сред които Виолета в „Травиата“ и Дездемона в „Отело“ от Дж. Верди, Мими в „Бохеми“ от Дж. Пучини, Маргарита във „Фауст“ от Ш. Гуно, Татяна в „Евгений Онегин“ от П.И. Чайковски, Милкана в „Майстори“ от П. Хаджиев и др. Работи и като преподавател в Средното музикално училище „Добри Христов“ – Варна и като вокален педагог в Детска опера – Варна.
Родена съм на 8 август 1933 година във Варна, коренячка варненка съм. Родът на баща ми е от Карлово и там имам някаква връзка с Левски. Родът на майка ми е от Чирпан, далечни родственици на Пейо Яворов, защото всички от нашия род са Пейовци, брат ми е Пейо от Чирпан, но майка ми е родена във Варна.
От 6-годишна свирех на цигулка в училището и после започнах с министерско разрешение втора специалност пеене, а Йоско Йосифов беше човекът, който каза, че би трябвало да обърна повече внимание на пеенето. Кандидатствах и бях първа в списъка, но в тази година имаше много кандидатстващи певци. Помня, че това беше първата година, в която по някакъв параграф много талантливи, но без диплома за гимназия, ни допуснаха да се явим. Бяхме една силна група, около 40 вокалиста бяха приети, между които имаше и колеги, някои бяха вече семейни.
Завърших Консерватория през 1955 година и през декември същата година с конкурс съм назначена във Варненската опера. Оттогава непрекъснато, 31 години и 6 месеца, съм на сцената на Варненската опера. Имах възможности, като по-млада през първите години още, на първия преглед в София, като бях с „Гергана“ и „Цар Дърводелец“, да остана в Софийската опера, с Тодор Костов ме поканиха. Тогава Йордан Кърджиев беше главен режисьор и си спомням, че каза: “Това са гласове не за провинциална опера, а за софийска сцена.” Но и Тошко, и аз си останахме такива патриоти, варненци, решихме, че трябва да си останем в родния град.
Аз много ценя Йоско Йосифов, с него започнах. Много ценя и Емил Главанаков, с него съм работила „Кармен“, много ценя Нотев, с него направих „Манон“ на Масне. Това са диригенти, режисьори, режисьор беше Драганов, след това дойде Никола Николов, по негово време Варненската опера много блесна с репертоар, с избрани хубави спектакли. Тогава направихме „Така правят всички“ от Моцарт, спомням си, че Дрезденската опера дойде да дирижира. Тогава дойде Александрина Милчева, за нея беше първа роля в „Така правят всички“. Помня, че влезе в гримьорната заедно с диригента и режисьора и каза: “Това са съзвездие от певци”. Ранко Дюлгеров, аз пея сопраното, Милчева мецосопраното… Беше незапомнено силен спектакъл, много хубав, с него бяхме в София.
На едно “Варненско лято”, бях в началото още и пях в „Дон Карлос“ ролята на пажа, бях с Елена Николай, аз съвсем млада и начинаеща, а тя беше зряла. Беше концертно изпълнение и за мен беше голяма чест.
Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Радио Варна.
