Йоско Йосифов (1911 – 2001) завършва Теоретичния отдел на Националната музикална академия при Добри Христов и Панчо Владигеров (1934). Ръководи софийския хор „Родна песен“ (1938 – 1939). Директор и музикален редактор на Радио Стара Загора (1939 – 1946). Съдейства за основаването на Старозагорската народна опера и от 1946 до 1948 година е неин главен диригент. Диригент е на Варненския държавен симфоничен оркестър и Варненската народна опера (1948 – 1952). От 1952 е главен диригент, а от 1953 до 1956 и директор е на операта. Преоркестрира и записва студийно операта „Гергана“ на маестро Георги Атанасов (1958 – 1959). Автор е на опери, симфонични, камерни произведения и песни.
Във Варна дойдох през 1946 година от Стара Загора, там бях първо началник на Радио Стара Загора.
Най-напред бях главен диригент на Филхармонията 3 години и след това само главен диригент на Операта, 3 години и половина бях и директор в Операта – като художествен ръководител.
Варненската Опера, дето се казва, я взех от пелените. Тя два месеца беше започнала да играе главните представления. Оттогава е гордостта и радостта на варненци. Те си я обичаха, привърженици на едни певци, на други певци, тенчевисти, васелисти и прочие, но с всеки изминал спектакъл Операта растеше и стигна от „Травиата“, от „Продадена Невеста“ до „Дон Карлос“, „Княз Игор“, „Дама Пика“, „Отело“.
Имаше силни и млади артисти, много талантливи. Там беше Никола Николов, Рамаданов, Лиляна Анастасова и първоначално Тенчева (Йорданка – бел. ред.) Тогава беше системата такава, че който от тези млади артисти блеснеше, открадваха ни го от централния институт и ние вече не можехме да го използваме за редови спектакли. Създавахме нови и бяхме не само производителен институт, но бяхме инкубатор на нови певци. Там проведох аз изпитите, там открихме Ганка Димова, Мария Бохачек и Тодор Костов, даже бях председател на Комисията при награждаване на самодейците. Извадиха по някоя друга стотачка, за да наградим специално Тодор Костов и взехме решение да учи пеене.
Имах певци, които правеха много хубави спектакли. Това беше Кольо Николов, Лиляна Анастасов, Янка Кючукова, Тинка Сколуфанова, Васил Димитров. Те трябваше да могат да създават образ, а не да бъдат само пеещи.
Бях ръководител и на единия, и на другия оркестър. Оркестърът го създаде Саша Попов. Но аз бях трети след него, не съборих една сграда, за да изградя друга. Това за мен беше много важно – да имаме добър оркестър и оперен състав. Други смятаха, че няма да се намерят музиканти, но се намериха.
Моята дейност не може да бъде разглеждана в една посока, трябва и паралел с моето творчество.
Имам две опери „Биляна“ – играна е в Старозагорската опера през 1944 година, аз я поставих и дирижирах, после „Снежанка и седемте джуджета“, а по-късно в 1963 година „Кокичета“ във Варна и Толбухин, девет симфонии, всички използвани на прегледите на Българската музика.
“Варненско лято” беше една от големите прояви на варненската култура, доколкото тя може да бъде варненска, но не от варненски изпълнители. Ние канехме на спектакли прочути певци, Зинаида Пали, Елена Николай е пяла там и ставаха много хубави представления, но основата беше Варненският оркестър и Варненската опера.
Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Радио Варна.
