You are currently viewing Епизод #44: Любомир Владков за актрисата Венета Славчева

Епизод #44: Любомир Владков за актрисата Венета Славчева

Любомир Владков (1920 – 2006) е драматург и библиограф, съпруг на актрисата Венета Славчева. Автор е на пиесите „Пожар“ (1957), „Утрото на другия ден“ (1960), „Нейният път“ (1961), „Кукери“ (1964), както и на изследвания – „Театрална Варна – минало и настояще“ (1996). Венета Славчева (1907 – 1980) завършва гимназия в Русе. Учи едновременно при Иван Вульпе и в Държавната театрална школа при Народния театър в София. Играе в театрите в Русе, Пловдив и Варна, както и в различни частни театрални трупи.

„Фактически тя е първата, която отиде в малките извънстолични театри.“
00:00

Венета имаше късмет с режисьорите и с репертоарния план на театъра. Тя докрай разработи темата за майката, даже финалният й акорд беше „Майка Земя“. Много бързо свърши с младите героини.

Имаше и пиеси, които се поставяха заради нея, като „Васа Железнова“, „Майка на своите деца”, „Министершата“…  Да не пропусна да ви кажа за нейния характер и стремежа й да наложи свой отпечатък в ролята, например в „Министершата“. Финалът е такъв по Горки, тя казва “Какво се смеете?” на публиката, това е обикновена реплика: “Аз пак мога да бъда министерша, така че не се смейте.” Добре, ама тя с разрешение на режисьора Иван Иванов, направи един финал, публиката избухна в смях и изведнъж като шок тя се впуща в публиката и публиката замръзва, тя й се кара: “Какво се смеете, аз пак мога да стана министерша”. На другия ден, кметът праща да вземат пиесата от вкъщи, дали е по Горки, по Нушич, или е нейно интерпретация. Че е нейна интерпретация, нейна е, но тя нищо не поправя в текста на автора. Обаче го изиграва така, че той да прозвучи действително страшно.

Тя педантично държеше на публиката. Ние живеехме на Франковите хали и за да отиде да вземе месо или нещо такова, тя никога не излизаше по чехли или по пеньоар, обличаше се така, както ще отиде другаде.

Фактически тя е първата, която отиде в малките извънстолични театри. Първа отиде, след това отиде Дупаринова, след това отиде Иванка Димитрова. Тя отиде в Габрово два пъти, две пиеси „Неспокойна старост“ и „Майка на своите деца“. Харесаха много спектакъла, той и тук беше много добър. Там тя направи „Майка на своите деца“ и даже критиката писа: актьорски спектакъл, а тя: “Тук има колектив, който направи спектакъла, а не Венета Славчева направи спектакъла.”

Интересен феномен е, че много актьори са родени във Варна, както Славка Славова и други. Мнозина са останали така, въпреки че са имали възможност да отидат. Венета беше канена много пъти във Военния Театър, взеха Петя Драганова, тя се отказа, остана си във Варна.


Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Радио Варна.