You are currently viewing ДЖО МАСТЕРОФ – МАЙСТОРЪТ НА МЮЗИКЪЛА
Премиерата на мюзикъла "Кабаре" в "Държавна опера" - Русе. 6 април, 2019. Режисьор Борис Панкин, хореография Боряна Сечанова, сценография Иван Токаджиев, костюми Анна-Мария Токаджиева. Източник: Държавна опера - Ру

ДЖО МАСТЕРОФ – МАЙСТОРЪТ НА МЮЗИКЪЛА

Преди няколко месеца, на 98 годишна възраст, си отиде Джо Мастероф – една от легендарните фигури на Бродуей. На 6 и 13 април 2019 г. на Сцена Опера в Русе и на 18 април във ФКЦ – Варна са премиерните спектакли на най-успешния му мюзикъл „Кабаре“, представени от Русенската опера. Предлагаме кратка ретроспекция на живота и творчеството на Джо Мастероф от изданието https://eu.usatoday.com

Джо Мастероф, автор на разкази, носител на наградата „Тони“ за брилянтния, експериментален мюзикъл „Кабаре“ и трогателния, романтичен мюзикъл „Тя ме обича“, почина на 98 години.

Мастероф е починал в Дома, подпомаган от Фонда за артисти в Енгълууд, Ню Джърси, съобщи театралната компания „Раундабаут“, която продуцира наскоро няколко от най-обичаните от него представления.

„Днес дълбоко скърбим за загубата на нашия приятел Джо Мастероф, един от майсторите през ХХ век  на Великия американски мюзикъл. Неговите „Тя ме обича“ и „Кабаре“ оформиха нашия театър и за нас беше чест и двата да представим  на Бродуей“ – каза Тод Хеймс, артистичен директор и  главен изпълнителен директор на театралната компания „Раундабаут.“

„Джо беше скъп приятел и близък сътрудник с легендарно чувство за хумор. Мислите и молитвите ни са за неговите приятели и семейството му.“

На тази снимка от 12 март 2015 г. Джо Мастероф присъства на откриването на нощното представление на Бродуей “XX век” в Ню Йорк. Чарлз Сайкс / Invision / AP https://eu.usatoday.com

 

 

Мастероф никога не е бил много продуктивен, но остави дълбока следа в театъра с две представления, които сякаш са двата противоположни края на спектъра – едното, считано от мнозина за най-чаровния мюзикъл, писан някога и другото, жестоко мрачен мюзикъл със зловещи нацисти.

„Имах ограничена кариера, но беше добра“ – каза той в интервю за Асошиейтед Прес през 2015, когато още едно национално турне на „Кабаре“ тръгваше на път.

Мастерхоф е роден във Филаделфия. Като млад мечтае да пише пиеси. След като служи през Втората световна война, завършва курс по драматургия. Няма голям успех, докато не написва през 1959 комедията „Топлият полуостров“, която стига до Бродуей. Главната роля в нея се изпълнява от Джули Харис.

„Един ден агентът ми се обади и каза: „Джо, имам чудесна новина. Джули Харис иска да играе в твоя пиеса.“ Попитах: В коя пиеса? Той ми каза и добави: “Не само това, тя иска турне за една година из целите Съединени щати и след това да доведе спектакъла в Ню Йорк.“ Този ден промени живота ми.“

Постановката има само 86 представления на Бродуей, но Мастероф е забелязан. Възлагат му да напише либретото за „Тя ме обича“ с песни от Джери Бок и Шелдън Харник. Продуцент е легендарният Хал Принс.

„Тя ме обича“ разказва за едно грешно припознаване; мястото на действието е парфюмериен магазин през 1930. Номиниран е за пет награди „Тони“ през 1964, а възстановяването му на Бродуей му носи наградата  “Оливие“ за най-добра възобновена постановка на мюзикъл.

Акценти от „Тя ме обича“ с участието на Лаура Бенанти и Джейн Краковски

През 2016 възобновена постановка на Бродуей е номинирана за „Тони“ като главните роли се изпълняват от Лора Бенанти, Джейн Краковски и Закари Леви. Историята е адаптирана за филмите „Магазинчето зад ъгъла“ с Джеймс Стюарт и „Имате поща“ с Том Ханкс.

Не друг, а Принс го кани да напише либретото за мюзикъл, който разкрива част от грозната страна на живота в Германия, точно преди превземането й от нацистите. Мастероф компилира „Берлински истории“ на  Кристофър Ишърууд и „Аз съм камера“, пиеса от Джон ван Друтен. Песните са на композитора Джон Кандер, а текстът е на Фред Еб.

Действието се развива през 20-те години на ХХ век в Берлин, където долнопробен нощен клуб става метафора за един бавно подлудяващ свят, който отива към световна война. Първоначално мюзикълът се нарича „Добре дошли в Берлин“, но името е сменено, когато Мастероф предлага „Кабаре“.

В представлението кабаретните номера се преплитат с две любовни истории – едната между свободомислещата Сали Боулс и американски писател, а другата между немска хазяйка и нейния квартирант евреин.

Дебютът е в Бостън през 1966 и се превръща в сензация – публиката не е свикнала с представления, които смесват персонажи на момичета на повикване с нацисти, похотливост, алкохолизъм и аборти.

„Винаги съм мислел, че това представление е доста рисковано. Бяхме направили толкова много неща, които един нормален човек не би направил. Това че се получи, беше приятна изненада“ – казва Мастероф през 2015.

„При първите представления – може би първите три-четири дни – много хора напускаха салона. Причината очевидно беше, че те бяха дошли да гледат мюзикъл, наречен „Кабаре“ и нещо не беше наред. Някои хора се чувстваха разочаровани. Но щом излязоха отзивите на критиците, това престана.“

Оригиналният спектакъл – с Джил Хауърт като Сали, Берт Конви като Клифърд и Джоел Грей като Церемониалмайстор – се оказа един от най-влиятелните мюзикъли през 60-те години на ХХ век. Той спечели „Тони“ за най-добър мюзикъл през 1967.

Той беше от първите, така наречени, „концептуални“ мюзикъли, в които музиката, текстът, декорите, костюмите и осветлението работеха заедно, за да предадат на публиката идеята на представлението. През 1972 негова филмова версия се режисира от Боб Фос, а главните роли се изпълняват от Лайза Минели, Майкъл Йорк и Грей.

Лайза Минели в „Кабаре“

Възобновена постановка на „Кабаре“ на Бродуей от режисьора Сам Мендес и хореографа Роб Маршал, с участието на Алън Каминг,  печели „Тони“ за най-добра възстановена постановка през 1998. Още веднъж е възобновена през 2014 в чужбина с Каминг и актриси, сред които Мишел Уилямс, Ема Стоун и Сиена Милър в ролята на Сали.

„Тя ме обича“ и „Кабаре“ са поставяни много пъти на Бродуей и на различни други места през годините. Мастероф помага само за още една адаптация, за да стигне тя Бродуей – „70, момичета, 70“ през 1971, която се играе само 35 пъти.

„Написах още няколко неща след това, но най-вече за собствено удоволствие“ – казва той. „Нямал съм голяма кариера, не съм толкова амбициозен. Ако се чувствам добре, значи за мен е достатъчно.“