Димитър Трайчев (1952) е роден в Шумен. През 1971 завършва Художествената гимназия в София. Дипломира се със специалност „Пространствен дизайн“ в Строгановското висше московско художествено-промишлено училище. Работи като графичен дизайнер във Варненския драматичен театър, Градска художествена галерия – Варна, Варненското книгоиздателство. През 1991 г. създава Издателска къща и студио за графичен дизайн „Сталкер“. Активно участва като куратор и графичен дизайнер в множество инициативи, свързани с визуалните и музикални изкуства. Преподава графичен дизайн във ВСУ „Черноризец Храбър“. 2016 Член на селекционното жури за туристическо лого на България; 2014 Член на международното жури, раздел плакат на Биенале Карикатурум 7; 1996 – 2019 Член на селекционното жури на Триенале на сценичния плакат – София. Съпруг е на художничката Мария Зафиркова.
Рисувам от малък. Имах правилно семейство, като малък съм се движил сред художници, като Сийка Душеджиева и Янаки Манасиев. Винаги съм се интересувал и от дизайн, без да знам точно какво значи тази дума.
Първо се готвех при Константин Генев, преподавател и художник, на когото съм дълбоко признателен. Той ме отвори за света на изкуството, разболя ме всъщност. И някак си безпроблемно попаднах в Художествената гимназия.
Важно значение имаше и членството ми в кръжока по дизайн в Двореца на пионерите в София. Емисарите, които дойдоха за този кръжок имаха нулев успех във всички художествени училища, а най-вече в нашето, защото всички мечтаеха да станат бъдещи живописци, графици и скулптори. Така че с голяма насмешка педагогическият състав и учениците посрещаха хората, които идваха да ни вербуват за този кръжок. Но той ми даде голямо предимство, защото получих достъп до професионални списания по графичен дизайн. Този кръжок ме научи да селектирам информация, която е световно наследство.
Кандидатствах за Чехия, за индустриален дизайн – винаги съм имал склонност към това и към архитектурата, но не ми се отвори парашутът и изведнъж се оказа, че аз съм на едно място, което не фигурира в никакви списъци.
Дойдохме във Варна. Аз започнах веднага работа в едно общинско предприятие, което се нарича „Културен отдих и украса“. Това беше една пожарна команда, през която минаваше цялата нагледна агитация на областта, тогава беше окръг, и аз бях сервизен проектант. Гордостта ми е, че за две години работа не употребих нито веднъж сърпа и чука, нито петолъчката, с изключение на една будьоновка за 7 ноември последната година. Получаваха се доста интересни неща и даже хората обръщаха внимание на това. Включвах спокойно абстрактни елементи в оформлението на празничните площади.
Тръгнаха ни нещата добре. Естествено много важно беше, че ние започнахме отначало в едни гаражи, където цялата млада варненска група се концентрира – това беше в района на Колхозния пазар. Две години след пристигането ми тук, получихме прекрасно ателие във „Вулкан“, благодарение на страхотния политик Стоимен Стоилов, който беше валякът на всичко това. Ние бяхме страничните ръбове на бръснача.
Говорил съм за Иван Кенаров, говоря и ще продължавам да говоря, защото той внасяше цивилизационния елемент в цялата работа.
Легендата е мъртва. Няма в момента стока, но затова пък – не – легендата е жива – само че е само легенда. Това са жалки остатъци. Tова, което правим в момента са такива полу-неадекватни опити да се задържи на повърхността някакво ниво, но за това липсва самосъзнание. Mатериалните проблеми, разбира се, стоят пред хората с чудовищна сила, но по някакъв начин всеки носи сам вина за собственото си състояние.
Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Радио Варна.
