Иванка Христова (1933 – 2016) завършва специалностите „Педагогика“ и „Философия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитава докторантура в Москва. Работи като учителка в Девня и Варна, след което в Община Варна последователно като завеждащ отдел „Наука, образование и култура“ и като зам.-кмет по образование, култура и социални дейности. Участва непосредствено в организацията на Международния музикален фестивал „Варненско лято“, както и в Международния фестивал за куклено изкуство „Златният делфин“, Международния майски хоров конкурс „Проф. Георги Димитров“ и др.
Най-забележителното за Варна през тези години беше, че имаше много силна художествено-творческа интелигенция. Групата на художниците беше със свой почерк и в цялата страна беше ценена. Известни художници като Стоимен Стоилов, Милко Божков вече станаха знаменитости. В театъра също имаше млади актьори, които правеха много хубави спектакли и ние искахме с тези нови културни пространства да развием малките форми. Затова стигнахме до идеята за Дома на aктьора. Насочихме към това пространство, беше затворено и никой не го използваше. Мишо Кънчев, лека му пръст, той направи много за варненската култура по отношение на базите. Искам да подчертая, че за тази художествено-творческа интелигенция трябваше и да се създаде база, малко да си поеме дъх, да има къде да твори. Това направихме с базата в това време – 1970-те, 1980-те години. Домът на Актьора, ателиетата на художниците, Домът на художника, просто не можехме да се спрем да ги правим, макар че художниците участваха в правенето на ателиета. Взехме тези помещения за Дома на актьора, направихме с Мишо Кънчев проекта, главно неговият архитект, който беше в самото предприятие. Съгласувахме го с Косьо Христов и започна ремонта от мазата догоре, долу се направи барче, горе се направи сцената и започнаха нови камерни спектакли да се изнасят там. Беше пълно, пълно беше. Нягол Петков, който беше първи заместник на Изпълкома, имаше много хубаво отношение към културата във Варна и помагаше. Заведох го аз в Римските терми, казах му за нашата идея да направим там театър “Римски терми”, да каним най-добрите театрални спектакли от София и страната. Той сам даде идеята да се направят 400 дървени стола и един дървен подиум за сцена. Това направихме – дървен подиум и 400 стола, които имаха много хубава форма и бяха много удобни. 400 места имаше в театър “Римски терми”. Най-доброто гостуваше от София и от цялата страна. Варненци имаха това предимство, че първи гледаха известните наши актьори, Калоянчев и други, освен това – поети и писатели.
Трябва да подчертая, че Театърът на поезията е дело на Кольо Севов. Той даде идеята, създаде организацията, ние му помагахме. Градският съвет и Окръжният съвет му помагахме, но знаеш ли къде започна отначало – в Дом народен флот. Там бяха първите провеждани срещи с най-изтъкнатите наши поети и писатели – Павел Матев, Валери Петров, Блага Димитрова. Такъв народ имаше, че и игла да хвърлиш, няма къде да падне.
Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Радио Варна.
