Преслав Петров (1913 – 1998) завършва Драматичната школа на Константин Сагаев. Работи като стажант актьор в пътуващ театър „Народна сцена“, както и в театрите в Пловдив, Русе и Варна. Има участия и в киното. В репертоара му се открояват ролите на Фердинанд в „Коварство и любов“ от Фр. Шилер, Орсино в „Дванайсета нощ“ и Яго в „Отело“ от У. Шекспир, Незнамов в „Без вина виновни“ и Жадов в „Доходно място“ от А. Островски, Чацки в „От ума си тегли“ от А. Грибоедов, Кръстанов в „Жени с минало“ от Д. Димов.
Щом получа роля, забравям всичко друго, абсолютно всичко, с нищо не се занимавам, аз съм освободен от каквато и да е работа вкъщи. От първия ден след женитбата, а това беше през 1937 година, оттогава досега аз не знам къде е фурната, нито колко струва хлябът, знам, че го увеличиха…
Започнах в Пътуващ театър с директор Георги Костов. Той беше известен комунист. По една случайност попаднах при него. Взе ме за стажант-актьор, тъй като бях завършил драматичната школа на Сагаев в София, но ме постави на всички технически служби и аз бях момче за всичко. Тогава при него играх и първата си роля, Егорушка, от „Бедността не е порок“. При него се играеха пиеси, най-вече руски, руска класика, но тя носеше онова, което дърпаше народа за яката и казваше: влез и гледай!, и така народът се тъпчеше в салоните. Георги Костов беше известен със своя репертоар, който беше удовлетворение за душата на бедния и безработния човек. Този репертоар в другите театри не съществуваше.
Ние бяхме във Варненския театър през 1932 година, без заплати, на проценти. Процентите бяха просешки. Първият актьор вземаше 15% от прихода, равен на 60 лева тогавашни пари. Аз лично вземах само 3 процента, което беше 12 лева седмично. С тях можех да се нахраня един-единствен път през седмицата, и то една чорбичка, една половинка, ние тогава поръчвахме половинки – половин мусака примерно. И човекът отсреща като вижда, че е много малко и няма никога да се нахраниш, даваше повече и заради това поръчвахме половинки. А и мешено се поръчваше, с други думи, да ти дадат от две-три гозби по нещичко, за да стане едва ли не цяла порция. По този начин хитрувахме и се хранехме. Театърът беше за нас самата храна. За друга храна не мислехме, макар че имахме огромна нужда от нея.
С благодарност към Теменуга Станчева!
В началото на публикацията: портретна снимка на Преслав Петров за програмата на “Малки комедии”.
Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Радио Варна.