Иван Радославов (1932 – 2019) завършва Средното музикално училище във Варна и Националната музикална академия при проф. Тодор Въжаров. Концертмайстор е на Плевенския симфоничен оркестър (1955 – 1959), помощник-концертмайстор е във Варненската филхармония (1959 – 1961) и концертмайстор на Варненската опера (1961 – 1993). Участва в подготовката на близо 400 спектакъла и 130 премиери на опери, балетни спектакли и оперети. Създава Струнен квартет „Радославов“. През 1971 – 1977 преподава китара в музикалните школи на слепите, МНР, Военноморски клуб и „Корабостроител“. През 1977 – 1979 е солист цигулар в оркестъра на Техеран.
Аз имам един семестър факултативно при Петър Райчев. Много смешно, когато имах неща така да подготвя, аз бях тенор тогава, сега съм бас. Той ми каза: “Момче, ти имаш в гърлото си нещо повече, отколкото в ръцете си, махни я тази цигулка и се занимавай сериозно с пеене”.
Завърших Музикалната академия през 1955 година при Тодор Въжаров.
От 1 септември с конкурсен изпит бях назначен за концертмайстор в Плевенския симфоничен оркестър и там работих до 1 октомври 1959 година.
Имаше конкурсен изпит за цигулар във Варна за Симфоничния оркестър. Това беше обява във вестник „Народно дело“, дата, час, изисквания и аз се явих, спечелих този конкурс за солист в група на първите цигулки.
Изкарах там, но се появиха нови възможности, заговори се за самостоятелен оперен оркестър и аз се явих на конкурс за концертмайстор там и спечелих конкурса. Обаче не ме освобождават, като крайно необходим. Тук съм донесъл препис от заповеди. Една година минава, не мога да се оправя и ми помогна един чиновник, много разбран човек, Демирев, Митко Демирев, не съм сигурен, той беше в отдел „Култура“ в Градския съвет. Присъствал е на художествените съвети, а и аз бях член на Художествения съвет и там се каза: “По отношение на молбата на Иван Радославов, Художествения съвет категорично реши…” “Каква е молбата?” – той се заинтересува. И ми казаха: “Иване, излез, ще те извикаме”. И аз излязох и моят въпрос се реши.
Той ми е помогнал, защото казал: “Вие не може да спрете”. Аз казах: “Крайно необходим съм тук според вас, но там няма ли да бъда още по-необходим, аз съм вече с опит и четири години тази работа съм я вършил.”
Първото ни представление като самостоятелен оперен оркестър беше в Провадия с диригент Черпански. Бяхме не повече от 34 души оркестър, това е първото ни самостоятелно участие . След това започнахме, отпуснаха ни повече бройки. То мястото, кошарата, долу не позволяваше голям оркестър.
Още втората година се почувства голяма разлика от това, че Операта има свой самостоятелен оркестър.
И успехите не закъсняха, на прегледи в София, след това започнахме да излизаме, първо в Нови Сад.
Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Радио Варна.
