Влади Анастасов (1928 – 2005) работи като артист-оркестрант в новосъздадената Варненска филхармония. Завършва Средното музикално училище в класа по цигулка на Христина Стоянова. Учи оркестрово дирижиране при проф. Асен Димитров в Държавната музикална академия и в Пражката музикална академия (1948-1954). Работи като диригент във Варненска филхармония (1954-1961), главен диригент на Плевенска филхармония (1961-1967) и във Варненска опера г., където последователно е диригент и главен художествен ръководител (1967 – 1985). Сред по-значимите му постановки са: „Продадена невеста“ от Б. Сметана, „Княз Игор от А. Бородин, „Златното Петле” от Р. Корсаков , „Юла“ от Кр. Кюркчийски и др.
С цигулка се занимавам от осем годишна възраст. Започнах уроците си по цигулка заедно с моя брат, който сега е архитект. Първият ни учител беше Ерван, арменец, който е бил във Франция и който дълги години свири и завърши кариерата си в Симфоничния оркестър във Варна. Той ми беше първият учител, а след това, след 9 септември, когато вече се откри възможност, станах извънреден ученик в Музикалното училище.
А още в ученическите си години, ние образувахме точно тук в Девическата гимназия и Втора мъжка гимназия струнен квартет „Моцарт“. Първа цигулка свиреше Георги Арнаудов, който завърши кариерата си в Радио София, в големия оркестър на Радиото, аз бях втора цигулка, виола беше Анастас Наумов, който е композитор сега и Петър Саралиев, който дълги години свири в Софийски солисти, виолончелист. С този квартет ние взехме втора награда в национален мащаб на Конкурса в София, това беше 1946 година. След тези наши прояви в града като квартет, Саша Попов реши, след като основа оркестъра през 1946 година, да ни вземе, явихме се на изпит, тъй като нямаше достатъчно щрайхисти. Щрайхистите, които той беше събрал, бяха лекари, свирили на цигулка, на виола, на виолончело, инженери имаше, например инженер Атанасов завърши там кариерата си като цигулар, и адвокатите бяха предимно на военноморска музика на „Осми приморски полк“. Той ни взе тогава в състава на Симфоничния оркестър, аз съм фактически един от основателите. Не бяха минали повече от два концерта, на третия концерт на Варненския оркестър, ние вече бяхме в състава му като ученици.
През 1948 година започнах да следвам в Музикалната академия в София. През 1949 година ръководството на Консерваторията (тогава беше Академия, както сега се върна старото име, това е по-авторитетно) ме изпрати в Чехословакия да следвам дирижиране.
През тези години Варна беше посещавана от много големи солисти, освен нашите големи майстори на клавирното изкуство. С Панчо Владигеров имах един авторски концерт, това беше през 1957 година. Той изпълни тогава Първия си Концерт за пиано, който е награден през 1919 година в Берлин, дава му се първа награда, това е голяма награда и тя е записана в историята на музиката. Борави със средствата на Брамс, на Вагнер, европейски средства, макар че има наченки на българска тематичност. На този концерт присъства Шостакович с квартет „Бетовен“ от Москва, имаше самостоятелен концерт по линия на Дирекция “Музика”, в театъра беше. Квартетът „Бетовен“, руският квартет, свири негови произведения и квинтет, заедно с него свириха.
Той, понеже е приятел на Панчо Владигеров, дойде на генерална репетиция и аз имам снимка там, там ни заснеха, защото имаше журналисти, това е 1957 година. Тази снимка мога да Ви я дам също, Панчо Владигеров е в средата, до него Шостакович и целият оркестър отзад, както на генерална репетиция. За мен една кулминационна среща, защото Панчо Владигеров е много сложен. Проблемите, които той поднася не само на оркестъра като сложност, са проблеми и за диригента. Той неслучайно заема силна европейска позиция, тепърва ще се оценява, той е най-големият, а в него течеше не само импровизацията. Както за Моцарт се казва, че ако би трябвало човек да препише неговото творчество, което е писал, са необходими повече от 35 години, едва ли не колкото е живял.
Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Радио Варна.