You are currently viewing Епизод #36: Тинка Бозова

Епизод #36: Тинка Бозова

Тинка Бозова (1950) завършва специалностите „История“ и „Музейно дело“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. През 1975 – 2015 работи в Регионален исторически музей – Варна като завежда отдел „Най-нова история“. Автор на монографията „Кметовете на Варна“ (в съавторство). Организира изложба, посветена на историята на Международния музикален фестивал „Варненско лято“. През 1993 – 2002 провежда интервюта с участници в културния живот на Варна. През 1997 – 2014 проучва историята и артефактите на циганския етнос във Варненския регион. Преподава „История на модата“ в Частен професионален колеж „Богоя“.

„Какво е това виждане, в което да няма перспектива да се оставят дърветата, да се остави тази автентичност на най-голямата и най-красива сграда - бившата Девическа гимназия?“
00:00

Поначало дейността на един кмет не можем да отделим от цялостната дейност на Общината, и най-вече в нашия период, от политиката на партията, тъй като тогава партия и адържава е едно. Това може би е разликата между кметовете след 9 септември и кметовете преди 9 септември. В архива има толкова стандартни документи, от които е много трудно за измъкнеш каква е дейността на самия кмет, а тя не може да бъде отличена една от друга, тъй като всички кметове в периода след 9 септември до 1989 година са назначени от Българската комунистическа партия. Те не са избирани, а са назначавани и задължително всички са членове на Българската комунистическа партия. Те са проводниците на партийната политика, това е характерното. Точно така се водеше – председател на Изпълкома, затова в книгата пишем избран председател на Изпълкома и в скоби пишем кмет, за да се знае, че той е бил по-скоро фигура, изпълняваща политиката на партията. Той е изпълнявал директивите на Секретаря на Окръжния комитет на партията, също и на Градския комитет.

Говори, че Николай Бояджиев лично е имал някакъв усет към културата и е направил много за културата през 1960-те години и аз приемам, че той е бил човек, който е имал нюх към културата. По принцип се съди по, което е свършено. Изглежда много се е наблегнало през този период като програма на Комунистическата партия на строителството – и в икономиката, и в културата. В края на 1960-те и началото на 1970-те години са се строили повечето обекти във Варна.

За написването на книгата допълнително направих едни срещи с живите кметове и ще дам пример с Богдан Караденчев, който в момента е кмет на Аспарухово. Той каза, че когато в края на 1980-те години е бил кмет на Варна, негова е била идеята за облагане на населението с този 1%, ние с теб сме съвременници и си го спомняме. Какво казва той: “Тези пари, които дойдоха от този процент, бяха повече, отколкото ни се отпускаха от държавата и фактически ние с тях направихме твърде много работи  – и улици, и сгради”. Другото, което ми каза е, че той е бил инициаторът, говорим за неговия екип ( понеже през целия период ми прави впечатление, че всички казват жилищни грижи, жилища липсват, хората непрекъснато ги занимават с жилищни проблеми), за да реши жилищния проблем, е направил тези продължения на блоковете. За да не срутва блоковете и наново да строи, той прави пломби, пломбите са негова идея и сподели: “Един ден след 1989 година идват пред къщата ми хора със знамена и плакати с въпроса “Къде ще играят нашите деца?”, хората са били против, обаче аз бях убеден, че тези пломби са по-доброто решение, отколкото да се строят нови жилища, по-евтино ще излезе”. 

Нещо за Голямата дупка, така мимоходом споменавам за нея, тя стоеше повече от 20 години на Черно Море, това не е моя работа. Не съм го засягала това, защото си спомняш разрушаването на сградите, тъй като ние сме съвременници, правехме жива верига, за да не става тази дупка. Някакъв там безумец, който тогава е управлявал града или този екип, защото имаше в Окръжния комитет на БКП отговорници на икономиката, на архитектурата, на селското стопанство. Отиваме гражданите и казваме: “Не, тук не бива да се събаря в старата част на града”, държахме се за ръце в жива верига. Кой ти го признава това, на другия ден се събори. Нас лично, Кутин, ни накараха да съборим оградата на Девическата гимназия, бившата Девическа гимназия, ние сами си я съборихме. Какво е това виждане, в което да няма перспектива да се оставят дърветата, да се остави тази автентичност на най-голямата и най-красива сграда – бившата Девическа гимназия? Пример давам, ако реша да задълбавам, стигаме до много допирни точки и пак до политика. 

Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Радио Варна.