You are currently viewing Епизод #35: Явор Гърдев

Епизод #35: Явор Гърдев

Явор Гърдев (1972) Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“, магистър е по философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1997) и магистър по режисура за драматичен театър в класа на Иван Добчев в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1998). Специализира в Германия, Франция, Великобритания и Съединените американски щати (1996 – 2022). В периода 2006 – 2010 е главен режисьор на Варненския театър. Автор и актьор е в театрални постановки, концептуални пърформанси, филма „Дзифт“ (2008). Водещ на радио- и телевизионни предавания.

„В самото начало на новия милениум, аз пристигнах във Варна, като току що бях пристигнал от Франция, където бях живял в замъка на Луи ХІ“
00:00

Така се случи, че съвсем в началото на 2001 година, мисля, че беше в първата десетдневка, аз пристигнах с нощния влак на гарата във Варна, и си спомням как Коста Костадинов ме посрещна. Той тогава още беше съвсем нов в театъра. Посрещна ме на гарата рано сутринта и по този начин, в самото начало на новия милениум, аз пристигнах във Варна. Току-що се бях върнал от Франция, където бях два месеца и бях живял в замъка на Луи ХІ –  “Плеси-ле-Тур”, намиращ се в град Тур, в долината на Лоара. Там използвах тези два месеца, заедно с представлението, което направих „Носферату, този отвътре“, да проведа едно предварително проучване около проекта „Бастард“, защото мястото на действието в него е именно там, в долината на Лоара. 

Аз отидох специално да заснема нейните подземия, които са много сходни с подземията на бившата изба “Димят”, която сега вече не знам какво точно е, но това са подземията, които са тук във Варна. 

Спомням си този период много добре като вчера. Репетирахме дълго време в избата през зимата, където температурата е много ниска и влагата е много висока. Аз лично репетирах със скиорска грейка, през цялото време бях облечен по този начин, а от всички излизаше такъв пушек от устите… 

След това с огромен ентусиазъм направихме, може би най-широкомащабния експеримент, който аз съм правил в цялата си кариера – „Марат/Сад“ – най-рисковото за мен представление, в което се хвърлих със свободно падане и поех най-голямата доза риск, който съм поемал. То беше за мен абсолютно повратен и много важен момент, който много добре си спомням. Това се случи 2003 година. 

За това представление си спомням винаги с особено умиление и много го ценя, защото то е повратен момент в собствената ми естетика и в това по какъв начин аз правя театър. Някак то сложи точка на романтическите ми илюзии за света и изкуството.

Преминахме на един по-камерен проект, който беше „Пухеният“ на Мартин Макдона. Този проект изградихме с Никола Тороманов и много активното съдействие на театъра – едно специално пространство, което и досега е отредено само за него в бившата репетиционна на Филиала. Направихме много специфична инсталация за това представление, където актьорите не виждат публиката, те са в огледална среда, в затворено пространство, а публиката стои много близко и ги вижда през стъклата. 

Малко по-късно, през 2006, започнахме нов проект по пиеса на Ханох Левин – „Крум“. Той беше реализиран на сцената на Филиала, като публиката беше качена от задната страна на сцената, беше сменена перспективата и декорът беше поставен на кръг. 

Проектът „Калигула“ отново е международна копродукция  – на варненския драматичен театър с театъра в Лил „Розата на ветровете“. Той също беше показан в чужбина – в Москва, където беше много добре оценен и в Париж – имахме 5 спектакъла, както и в Белгия в регионален фестивал, в който районът на Лил е обединен със своя граничен съсед в Белгия. Представленията бяха в Белгия, но публика от Лил дойде с автобуси да гледа представлението. „Калигула“ е много важен за мен текст, който стои в режисьорското ми чекмедже, ако мога така да се изразя.

Въобще в тази професия човек ползва целия си жизнен опит. Инстинктите ми са от този професионален опит и те се пренасят по неведом за мен начин, тъй като аз имам вече развити усети как трябва да се прави едно или друго нещо – с какъв темпоритъм, с каква интензивност, с какъв контраст, как да се композира и така нататък. Тези знания съм развил в театралната си работа.

Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Радио Варна.