You are currently viewing Епизод #29: Милко Коларов

Епизод #29: Милко Коларов

Милко Коларов (1946) завършва Музикалната академия в София – композиция при проф. Панчо Владигеров и оркестрово дирижиране – при проф. Константин Илиев. Специализира в Париж. След дипломирането си през 1973 е диригент на Варненската филхармония и на Габровския камерен оркестър, където създава фестивала „Дни на камерната музика“. Професор е по инструментознание, симфонична оркестрация и дирижиране. Твори във всички музикални жанрове. Произведения на Милко Коларов са изпълнявани, записвани и издавани в много страни по света. Бил е член на жури на редица наши и международни конкурси. Председател е на фондация „Добри Христов“.

„Аз много исках да напиша нещо за Априлското въстание.“
00:00

Аз си спомням с уважение и благодарност за твърде много хора, но непременно съм длъжен да спомена моята първа учителка Градинарова, тя ми възложи да напиша две песни  – за мръсната и чистата тетрадка и една песен „Родна реч омайна сладка, що звучи навред край мен” –  това прочуто стихотворение на Ран Босилек.  Даже аз много се възгордях тогава, бил съм 9 или 10-годишен: текст Ран Босилек, композитор Милко Коларов. Имах един действително безкрайно интересен човек, Драго Иванчев, учителят ми по музика тогава, един възрожденец по дух. Всичките негови идеи се оказаха много перспективни. Той подготви много музиканти, които по-късно станаха ученици в Музикалното училище и в Консерваторията. Това е било. 

Моите родители са съвсем обикновени хора, баща ми беше чиновник, майка ми, лека й пръст, се грижеше за семейството ни. След няколко години се преместихме във Варна, където преминаха моите ученически години, вече в Музикалното училище. Много интересен беше този период в Музикалното училище. Там за първи път се докоснах професионално до това изкуство, музиката. Три години бях във Военноморския флот и тогава написах първата си театрална музика – за „Вражалец“ на Военноморския театър. После дойдоха студентските години, с които всъщност започнаха моите сериозни занимания с музика. Тогава се срещнах с Владигеров. Той ми каза: „Всичко, което си правил дотук, го прибери някъде под дюшека, може да ти потрябва, ние започваме отначало. И ние наистина започнахме отначало.“

Още 1968 година аз постъпих в Консерваторията, два или три месеца по-късно попаднах в класа на Владигеров. Взе ме в класа си тогава, факултативно две години бях негов студент, след това четири години майсторски клас, след това четири години живях в дома му. Значи десет години прекарах при Панчо Владигеров. Това са най-красивите и най-щастливите години в моя живот. Аз мисля, че той успя да научи своите ученици на любов към българското. Той беше просто българин до мозъка на костите си. Аз даже имам една моя теория, че колкото по-национално е едно изкуство, толкова то е по-интернационално, както колкото по-лично е едно изкуство, толкова то е по-общозначимо. Сега, когато някои хора не без неуспех, уви, се опитват да денационализират българската музика, мисля, че примерът на тези големи български музиканти трябва да бъде изтъкван, да бъде посочван като нещо действително важно, нещо изключително важно. 

Учех и диригентство при Константин Илиев, един невероятен човек. Той беше друг тип музикант, друг тип душевност. През 1973 година се дипломирах и така продължи животът напред. 

Много исках да напиша нещо за Априлското въстание. Години наред работих върху моята оратория „Април 1876 година“, голямата ми идея беше, ако мога някак си със средствата на музиката да покажа пиянството на един народ и покъртителната му трагедия. 

Концертът за цигулка и оркестър е посветен на петата годишнина от смъртта на моя учител Панчо Владигеров. Ние с Минчо Минчев се виждахме почти ежедневно. Целият процес на създаване стана с неговото активно участие и подкрепа, с неговата помощ и аз съм му безкрайно благодарен. Мисля, че това е едно от най-добрите неща, които съм написал. С него беше открит „Варненско лято“ през 1984 година. Беше едно щастие, че проф. Ифра Нийман през 1984 година присъства на откриването на Фестивала. Чу концерта и ми написа едно писмо, в което казваше нещо такова: „Навсякъде тази чувствителна и дълбока ни караше да се вълнуваме. Браво!“ Добре е да чуеш такава оценка от един цигулков специалист, какъвто той е от най-висока класа. 

МИЛКО КОЛАРОВ ЗА ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ

Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Радио Варна.