Георги Койчев (1933 – 2017) започва музикалните си занимания с цигулка, но впоследствие се насочва към оперното пеене. Завършва Националната музикална академия през 1956. Кандидатства едновременно в Русенската и Варненската опера, като е приет и на двете места. Предпочита да започне своя творчески път в родния си град. Дебютира в ролята на Крушина в „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана. Следват Жорж Жермон в „Травиата“ и Граф ди Луна в „Трудадур“ от Дж. Верди, Златан в „Гергана“ от Маестро Георги Атанасов, Граф Алмавива в операта „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт и др. Занимава се активно и с педагогическа дейност.
Баща ми е инженер по професия, майка ми е математичка, обаче особено баща ми обичаше симфонична музика. На всички концерти от основаването на Варненския оркестър сме били непременно. Аз имах желание да уча някакъв инструмент и започнах с цигулка. Но при една игра на футбол, бях много зловещо спънат и си счупих ръката в лакътя. Дясната ми ръка се стегна и не можех да правя техника вибрато. Все пак интересът ми към музиката остана и когато се създаде Варненската опера, винаги бяхме на спектакли. Аз имах голямо желание да пея, някак си започнах да пея сам и много се харесвах. В махалата също ме харесваха и така се прехвърлих от цигулар на певец. Завърших нормална гимназия, не Музикално училище, но бях приет с конкурс в един подготвителен курс на Музикална Академия и имах щастието да бъда приет като студент в Консерваторията.
Като току-що завършил Академията, постъпих през 1956 година във Варненска Опера, 1 ноември беше датата, на която бях назначен. Дебютът ми във Варненска опера беше в ролята на Крушина в „Продадена Невеста“.
Трябва да отбележа дебюта си в „Травиата“, който беше също през 1957 година след този в „Гергана“, на който имах много голям успех. Оприличиха ме на Николае Херля, наистина много голям певец, той беше познат на варненската публика – всяка година пееше при нас. Но най-големият ми успех в тези години беше дебютът ми в „Трубадур“, беше може би 1959 година. Имах честта да пея с Елена Николай в спектакъл, който беше ретранслиран от всички големи радиостанции.
Имал съм щастието да пея доста с Никола Николов, пял съм с него в „Бохеми“, „Травиата“, „Андре Шение“. Една от най-хубавите ми изяви е в „Андре Шение“ с гостуването на Райна Кабаиванска. От критиката бях определен като почти равностоен на тях, това ми достави голямо удоволствие.
Сегашната обстановка е по-благоприятна за оценка, за крайния резултат на артистите и за техния растеж, но пък тогава имахме оперна трупа, имахме няколко тенора, които спореха за роли, баритона, баси, а сега такова нещо няма, няма трупа. Положението в момента е ни рак, ни риба. Ние не сме по италиански маниер операта да има артисти, които да направят спектакъла на високо ниво. Често пъти се правят художествени компромиси, това не е добре и трябва да се оправи по някакъв начин, но това е въпрос на бъдеще. Нататък отиват нещата с тази голяма информация, която имат и слушател, и изпълнител. Не можеш да отидеш на Оперен театър да видиш някакво чудо, нещо, което за първи път се случва, а трябва да видиш художествено постижение. А хубавото в изкуството, в пеенето в частност, е абсолютна категория. Има хубаво или лошо, разбира се, има много хубаво, но щом изпаднеш в категорията “лошо”, това не е изкуство изобщо.
С благодарност към Арсений Арсов!
Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Радио Варна.
