Евгений Бакалов (1928 – 2005) завършва гимназия в родния си град Шумен. Работи последователно в театрите в Шумен (1947 – 1951, 1959 – 1961), Разград (1951 – 1952), Велико Търново (1952 – 1958) и във Варна (1961 – 1991). Сред ролите на варненска сцена се открояват Ахмед Паша от „Иван Шишман“ от Камен Зидаров, Петрунов в „Службогонци“ от Иван Вазов, Увар Иванович от „В навечерието“ от Иван Тургенев, Боби във „Великият Боби“ от Кшищоф Грушчински, Свилен в „1000 метра над морето“ от Петър Маринков и др.
Почти половин век бях в лоното на театъра, лоното на Мелпомена. Започнал съм своята професионална работа, а преди това съм бил в самодейни колективи и така нататък.
В Шумен съм роден на 27 януари 1928 година. Баща ми и майка ми нямаха нищо общо с изкуството. Баща ми беше занаятчия. Та може би средата, в която попаднах, хубава младежка група ученици и оттам… Още като ученици участвахме в масовките на театъра, бяхме статисти, актьорите ни познаваха, един, двама, дето стояхме, и двамата станахме актьори.
Във Варненския театър дойдох през 1961 година и през 1991 година дойде едно генерално пенсиониране. След това аз останах, имах да разигравам роли, бях преназначен пак до октомври 1997 година. Какво остава от актьора – малко снимки, пожълтели вече. Имам 158 премиери, а образите, които съм изиграл са към 180, защото съм играл по две, по три на представление.
Актьорският живот е низ от успехи и разочарования, това е една броеница. Днес хубаво, с всяко зърно нататък на броеницата… Разочарованията идват от това какво е артистът. Артистът винаги, за разлика от много хора, иска да работи, докато много от службите казват: “Днеска съм много добре, защото нямам нищо да правя”, а един артист не може да не работи, той, едно, че вегетира и после, неговият начин на живот е да се осъществи по този начин. И когато един артист остане в глуха линия…
Оказа се, че ние артистите, тук не става дума за кадърен, некадърен, животът ни минава в два свята, единият е действителният, в който днес аз ставам, отивам на работа, другият свят е на сцената, героят, действието. По този начин актьорът живее в два свята. Но той, докато в света, който е на сцената е точно организиран, тук това прави, онова прави. В този свят той се чувства много добре, докато навън в реалния свят не е способен да се справи с нещата. Затова много от плашливите актьори и актриси са навън.
Много обичам да се занимавам с историята на българския театър. В който и театър да съм дошъл, на мен ми е било много интересно да се запозная с него, с предшествениците, защото летоброенето започва от тях. За разлика от нашите млади колеги, неприятно ми е да го казвам, те смятат, че театърът започва от тях, няма такова нещо. Аз когато дойдох във Варненския театър заварих още една кохорта, като Идеал Петров, Венета Славчева, Анна Феликсова, Нина Русева, това са актриси и актьори от национален мащаб. Когато дойдох в този театър, аз не можех да не си сваля шапката, аз с шапка в театъра не влизам.
С благодарност към Теменуга Станчева!
Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Радио Варна.
