Върбан Върбанов (1926 – 2020) завършва класическа гимназия в Балчик. Следва право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, но е принуден да преустанови следването си заради произхода си. Работи като организатор в киното в Балчик. От 1955 е във Варна като кореспондент на в. „Народен спорт“. От 1956 е в Главна концертна дирекция като организатор, а впоследствие – завеждащ отдел „Музика“. До 2016 работи като организатор на Международния балетен конкурс – Варна.
В края на 1950-те години бях представител на окръжна Концертна дирекция – Варна за град Балчик и бившата Балчишка околия. Поради това имах твърде солидни връзки с тогавашното ръководство на окръжната Концертна дирекция, която в началото се оглавяваше от известния музиколог Йордан Каранов. При откриването на Летния театър през 1957 година, естествено, присъствах на откриването, но по това време като ръководител на тогавашното Концертно бюро временно бе командирован от град Стара Загора Борис Хаджипетков. Той свърши твърде много организационна работа, защото в тогавашното Концертно бюро имаше само една щатна бройка, тази на касиер-счетоводителя. Впоследствие работата се разрасна и вече в началото на 1960 година и аз постъпих на работа като организационен работник, а впоследствие като ръководител на бюро “Посещение и реклама”. В началото през първите години започнахме от известната Ирина Чмихова и разни фолклорни групи и джаз състави от някогашна Чехословакия, по-нататък гостуванията продължиха твърде интензивно през 1960 година и по-нататък. Наситеността беше твърде голяма, почти не минаваше вечер, без да има проява на сцената на Летния театър. За хората беше едно огнище на култура, просвета и музикални удоволствия. Значението на Летния театър нарасна много, особено пък през 1964 година с учредяването на Международния балетен конкурс. В годините той стана емблема на тази балетна олимпиада. По това време Летният театър разполагаше едва с 1640 места и по-късно в годините се наложи неговото разширение. Беше изграден един балкон по нови планове на строителя на самия Летен театър, архитект Желчо Чолаков. С това местата и капацитетът на Летния театър се увеличиха почти с 1000. Заредиха се многобройни прояви, започнаха да гостуват предимно състави от чужбина, фолклорни ансамбли и други. Солистите от Международния конкурс за млади оперни певци имаха задължително и гастрол и във Варна на сцената на Летния театър. Освен нашите естрадни звезди, които вече бяха завоювали терен на сцената на Летния театър, се изредиха много познати имена, за да завършим в края на 1980-те години с гостуването на световноизвестния италиански естраден изпълнител Ал Бано. Тази сцена не остана незабелязана и от Българския олимпийски комитет. Когато Международният олимпийски комитет удостои България с провеждането на своя международен конгрес през 1973 година, може би малцина си спомнят или знаят, че сцената на Летния театър беше предвидена за неговото официално откриване. Беше предвидено за началото на есента, може би в края на септември, но неблагоприятните атмосферни условия и опасността от дъжд попречиха това да стане на сцената на Летния театър и откриването се пренесе същия ден в Двореца на културата и спорта. Гостите бяха още по-значими, защото член на Международния олимпийски комитет тогава беше и принц Филип, съпруг на английската кралица Елизабет.
Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Радио Варна.
