Галина Савова (1940 – 2021) завършва Средното музикално училище във Варна и Националната музикална академия – София при проф. Христо Бръмбаров. От 1966 е солистка на Софийската опера. Международната ѝ кариера започва през 1971 с участие в „Турандот“ от Дж. Пучини. Пее в Ла Скала – Милано, Виенската Щатсопер, Ковънт Гардън – Лондон, Арена ди Верона, Метрополитен опера – Ню Йорк, Сан Карло – Неапол и др. Сред ролите ѝ се открояват Тоска в едноименната опера на Дж. Пучини, Аида в едноименната опера на Дж. Верди, Абигаил в „Набуко“ на Дж. Верди, Амелия от „Бал с маски“ от Дж. Верди, Сантуца в „Селска чест“ от П. Маскани, Сента в „Летящият холандец“ от Р. Вагнер и др.
Предполагам, че е било нещо в родовете, от майчина и бащина страна. От рода на майка ми, нейният баща е имал нещо като прякор, Лъките са ги наричали. Целия род са ги наричали Лъките. Дядо е бил от Тулча. Не сме влезли в следите на този род, защото по едно време той е бил в Румъния, след това в България.
От страна на татко имахме Лиляна Анастасова, дълги години примадона на Варненската опера, която беше негова братовчедка. Затова предполагам, че нещо генно е имало. Специално за мен мога да кажа, че насоката получих от майка. Точно когато бях на шест и половина – седем години, майка е чула и разбрала, че във Варна се отваря Музикално училище. Тя някакви наблюдения е имала, предполагам. Аз не си спомням да съм пяла като дете, да съм имала интерес, но това са първите години от живота – как да си ги спомня? Може би съм имала някакви изяви, които са подсказали на мама, че може нещо да се развие. Тя един ден ме хвана за ръка, от другата ми страна беше по-голямата ми сестра за кураж и ни заведе в Музикалното да се явим на изпит. Голямата ми сестра, която не е имала нито данни, нито желание, се яви просто за кураж, за да ме накарат и мен да се явя на изпит.
Л.К.: Кои оперни спектакли са Ви впечатлили тогава по детски?
Г.С.: Те са много. Всичко, което пееше кака Лиляна, естествено, всички за спинтово-драматичен глас – „Трубадур“, „Бал с маски“… По-късно, когато дойдоха Тодор Костов, Бохачек, с тях имаше много впечатляващи спектакли.
Най-голям спомен имам от Иван Маринов. С него подготвихме „Тоска“. За мен той беше безкрайно странен, но и интересен човек – на настроения, с хумор, със заядливост – но беше един честен музикант и специално за „Тоска“ страшно много ми помогна, както и Атанас Атанасов, за съжаление и двамата покойници – само споменът остана за тях.
От режисьорите – аз в Академията още работех с Кърджиев. Той подготви етюди, първите стъпки, обясни ми най-основно всичко за поведението на сцената. След това Петър Щърбанов, Мишо Хаджимишев, най-много с тях сме работили. С Бошнаков също страшно много. За мен лично остава незабравим Покровски. Той гостува в Софийската опера по това време – ние правихме „Китеж“ с него.
Така се случи, че аз направих дебюта си в „Метрополитен“ не с „Джоконда“, както беше планирано, а с „Аида“. И то цяла Америка чу! Явно този спектакъл са чули и импресариите на Павароти и дойдоха да ми предложат да работя с тях. Казаха ми условията си – трябва мигновено да им заплатя 10 000 долара. И аз по балкански и български възпитана, веднага се учудих и възмутих – защо трябва аз да плащам? Аз не съм получила от тях никакъв договор още, не съм спечелила нищо, а те искат аз на тях предварително да платя. Просто бях невежа, че така се правело. Той ми обясни, че има голямо бюро, има служители и на него му трябват пари. След много години разбрах, че точно така процедирали. Павароти точно така е започнал голямата си кариера. Но Павароти беше италианец и умен. Аз се възмутих. Нашето възпитание беше такова. Как може, без те да ми предложат работа, да искат аз да им плащам? Някак си недостойно ми се струваше.
Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Радио Варна.
