Михаил Зидаров (1926-2015) работи като сценичен уредник в Бургаския драматичен театър, където играе миманс и малки роли. През 1946 година е стажант-артист в Общинския театър в гр. Силистра, където участва и в самодейната оперета. От 1947 е солист в новосъздадената Варненска опера. Учи и в Музикалното училище във Варна, специализира в студия за млади оперни артисти в София (1950 – 1951) и при проф. Христо Бръмбаров (1959). Сред по-значимите му роли са Жорж Жермон в „Травиата“ и Ренато в „Бал с маски“ от Дж. Верди, Евгений Онегин в едноименната опера на П.И. Чайковски, Шарплес в „Мадам Бътерфлай“ от Дж. Пучини, Фигаро в „Севилският бръснар“ от Дж. Росини.
Началните спомени са може би най-хубавите, защото това бяха спомени, които ме свързват с един от първите спектакли, в които съм участвал. По-голяма роля беше Силвио в операта „Палячи“. Тя ми даваше възможност да покажа своя глас, освен това се отрази добре и на натюрела ми, тъй като в тези дуети и реплики, които изпълнявах аз с моята любима Неда, стана такова представление, такива спектакли и такова участие, че аз бях щастлив. Щастлив бях, че публиката ме прие. Това беше една от първите роли, които показваха моите възможности.
Преди това бях в Силистренския театър като драматичен асистент. Там в няколко пиеси играх различни роли. В една от тези роли пропях в оперетата „Юлия“. Там бяха първите ми най-красиви моменти, когато станах любимец на силистренската публика.
Бях известно време там, след това отидох малко на военна служба 7 месеца. Като се върнах, кметът ми вика: „Мишо, иди във Варна, там вече са твоите колеги Сашо Филипов и неговата съпруга пианистка, и се яви при Петър Райчев, ти се познаваш с директора на театъра.“ Аз го послушах и отидох, Петър Райчев ме прослуша, а след това и Руслан Райчев ме чу, дори се качи на сцената и ми помогна. Така започнах първите уроци.
“Бал с маски”. Тази опера я записахме, дойде специален състав от София и се получи един разкошен запис. Освен това в тази опера пееше Тодор Костов. Много хубаво пееше Лиляна Анастасова и още наши други наши колеги и се получи голямо удоволствие.
Главанаков като диригент беше тих, обаче казваше: „Ще ми гледате ръката“. Той предварително подготвяше ролите и ни казваше: “С мен”. Имаше страхотно отношение към ролите. Така ги изработваше, така изработваше оркестъра, че аз и сега, когато слушам този запис, не мога да не се възхитя от неговото майсторство. Голям диригент. И в „Дама Пика“ също дирижира. Там направих ролята на княз Елецки.
Режисьорът Николай Николов тогава беше младо момче, с едни хубави коси. Аз се бях разболял малко преди премиерата, някакъв грип, идваха непрекъснато с Главанаков в квартирата. „Хайде Мишо, кога ще се оправиш.“ Още неукрепнал, аз се явих и направихме премиерата. Той направи един разкошен мизансцен и се получи невероятен ансамбъл във всички роли. Този човек, не само в тази опера, и в други опери, показва голямо майсторство и голям талант.
Навремето оперите бяха мястото, където публиката отиваше да изживее най-хубавите си часове със своите любимци.
В този живот, който живеем сега, се приказва само за пари, кой колко да спечели, какво да купи, за да може да посрещне своите нужди в дома си. Аз бих казал, че това е един труден живот, защото мислим за това, което е всекидневие. Това всекидневие пречи на хората повече да се увличат в изкуството. Сега изкуството сякаш е на по-заден план.
Навремето оперите бяха мястото, където публиката отиваше да изживее най-хубавите си минути, часове със своите любимци. Този живот, който живеем сега само се приказва за пари, приказва се кой колко да спечели, какво да купи за да може да посрещне своите възможности в дома си. Аз бих казал, че това е един труден живот, който сега живеем и мислим за това, което е всекидневие. Това всекидневие пречи на хората да се увличат повече в изкуството. Сега изкуството сякаш е на по-заден план.
Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Радио Варна.