Николай Йорданов (1910 – 2000) учи пеене при Таня Цокова в Софийската опера и при Събчо Събев. Първите му стъпки на професионална сцена са в Софийската опера. След основаването на Варненската опера попълва солистичния състав на трупата. Сред най-значимите роли са Алфио в „Селска чест“ от П. Маскани, Тонио в „Палячи“ от Р. Леонкавало, Амонасро в „Аида“ от Д.Верди, Скарпия в „Тоска“ от Дж. Пучини, Княз Галицки в „Княз Игор“ от А. Бородин. След преустановяването си на оперната си сценична дейност през 1972, е дългогодишен солист на хоровете „Христо Манолов“ и „Добри Христов“.
Ние получихме назначение още от София. Там конкурсът се проведе в Операта, присъстваха директорът на театъра, който стана директор на операта Николаев и Петър Райчев, а Руслан Райчев – диригент. Първо препитване минаха всички, после се пресяваха както на всички конкурси и останаха тези 12 души.
Избраните 12 души дойдохме във Варна. Като дойдохме, още нямаше бюджет. Аз тогава бях в Софийската опера. Колегите ми викат: „Остани си тук.” „След две години ще ме приемете ли, ако се върна?” „Приемаме те.” „Добре – казвам – ще отида, искам да бъда основател на Варненската опера.”
Дойдох аз тук и към средата на август, не мога да си спомня точната дата, изнесохме концерт всичките тези артисти, които дойдохме от София. От Варна още нямахме артисти, те бяха хористи повечето. Изнесохме концерт, но още не бяхме на бюджет. Благодарение на тогавашния областен управител, Петър Бобев всички селски и градски общини писаха в бюджета си субсидия и за операта. Два-три месеца бяхме така на субсидия от селата, от други градове и тогава обявиха “държавна опера” и се успокоиха всички. Защото преди това пак е имало опити за опера, но не е станало нищо. И първата опера, която подготвихме от юни до 9 септември беше „Продадена невеста“. Хорът беше репетирал малко по-рано, оркестърът също, и след това в един сезон 1947-1948 поставихме 5 заглавия – „Продадена Невеста“, „Кавалерия рустикана“ (Селска чест – б.р.), „Палячи“, „Бътерфлай“, „Травиата“. Пет опери, всички бяха ентусиасти.
Весели неща се случваха. Една опера трябва да има балет, започнахме да събираме балетисти. Събрахме ние една група от 15-16 момичета и момчета и започнаха да учат балет. Същевременно всички тези хора, които дойдоха, бяха или без работа, или свикнали на по-лек живот. Та като започнаха отначало под прозорците на Операта да свиркат, намерихме се в чудо какво да правим. Постепенно ги освобождавахме и дойдоха вече по-сериозни момичета. Образува се и балетната школа, откъдето вадехме кадри за операта.
Много роли са ми любими, но най-мъчната ми е най-любима, Риголето. И сега няма кой да я пее, тя е много мъчна. В нея има места за лиричен и за драматичен баритон. Направена е много тежка и играта е много голяма.
Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Радио Варна.
