Мария Зафиркова (1951) е родена в Батак. Завършва Художествената гимназия в София и художествено стъкло при проф. Либенски във Висше художествено-промишлено училище – Прага. Има самостоятелни изложби в България, САЩ, Нидерландия, Швейцария и Финландия. Работи като графичен дизайнер във варненското списание „Морски свят“ и Издателство „Георги Бакалов“. Съучредител е на първата българска частна „Галерия 8“ – Варна и на Галерия и студио за графичен дизайн „Сталкер“. Участвала е като сценограф и костюмограф в постановки на Куклен театър – Варна и Варненския драматичен театър. Съпруга е на графичния дизайнер Димитър Трайчев.
Аз тръгнах към изкуството. Винаги съм си рисувала и бях нещо като отличничка във всички начални класове. И в прогимназията моята последна класна ръководителка ми каза: “Tи няма ли да кандидатстваш в Художествената гимназия?”, аз казвам: “Не знам как става това”, тя: “Я бързо тука да се подготвиш!” И бързо ми намери някакъв справочник за кандидат-студентски изпити, изстреля ме в София да кандидатствам и така започна моята кариера на художник. Разбира се, преди това съм рисувала и принцеси, и къщички, какви ли не неща като дете, но от Художествената гимназия започна моето страхотно обучение. Там попаднах на много добри преподаватели, които впоследствие осъзнах, че са такива. Цялата система на Художествената гимназия е такава, че дава основа, която след това се оказа основа за цялостното развитие много повече от следващите ми обучения, които биха били в Академията и т.н. Следващата стъпка беше Академията, но там не ме приеха и получих 2 на приемните изпити, следващата година кандидатствах за Чехословакия. Кандидатствахме заедно с Митко – той за дизайн, аз за стъкло и така заминахме. Той обаче не успя да се класира за Чехословакия и го изпратиха по някакви много странни пътища, за които той може би ще доразкаже. И той попадна в Москва. Аз завърших в Прага.
След като завърших, ние се установихме във Варна, тъй като свекърът и свекървата ми се преместиха от Шумен, техния роден град, и започнахме да живеем във Варна. Отначало задължително искаха да ме разпределят в Китка, Нови пазар, защото съм завършила стъкло, но се оказа че ако другият член на семейството е в друг град, не се налага аз да ходя в Китка и където и да е по специалността. Така че това мое разпределение отпадна и останахме да живеем и работим на свободна практика във Варна. Митко много скоро започна в „Културен отдих“.
В нашето училище всеки ден се занимавахме с живопис и рисуване от сутринта до обяд. Абсолютно всеки ден като обща специалност. Ако става дума специално за стъкло, не съм имала поръчки от такъв характер, защото самата аз съм ги избягвала. Други са били поръчките – в областта на живописта, много малко на дизайна, не бих го нарекла поръчки – работихме дълги години за издателството във Варна „Георги Бакалов“, което после се преименува на „Галактика“.
Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Радио Варна.
