Красимира Томова (1948) завършва специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи като екскурзовод и уредник в Регионален исторически музей – Варна, като от 1989 завежда отдел „Нова история“. През 1991 участва в разработването на тематико-експозиционния план на Музея за Нова история на Варна. Има публикации, посветени на строителството на православни храмове, за кметовете на Варна, за Летните музикални тържества във Варна и др.
Провокация беше идеята, която възникна в Общината около 1991 година, за направа на изложба на варненските кметове от Освобождението до момента, може да е било 1995 година. Проблемът беше краткото време, с което разполагахме. Податките, които имахме не бяха много, а за около 2 месеца трябваше да се събере първична информация. От там при мен възникна идеята да продължа да издирвам документален и снимков материал за живота и най-вече за дейността на тези хора. Голяма част от тях не са варненци, след Освобождението се заселват тук и започват да работят за този град. Трудността идваше от това, че за голяма част от варненските кметове в периода до 1944 година нямаше достатъчно материал – за техния личен живот, години на раждане и смърт… В процеса на тези 10-на години, в които аз работих по темата, постепенно тези неща се изчистиха, събраха се доста материали. Техни близки разбраха, че се работи по тази тема и също предоставиха документален и снимков материал. Постепенно се оформи идеята материалът, събран за тях да, бъде издаден в албум монография.
Освен снимковият и документалният материал, има и лични документи и вещи на някои от кметовете, например на Иван Церов, Асен Брусев, Никола Димитров, Янко Мустаков, Петър Стоянов, предадени от техните наследници, синове и внуци. Роднините на Янко Мустаков и Петър Стоянов живеят в София и всичко, което са успели да запазят са грамоти, много красиво изработена покана /(от наследниците на Петър Стоянов), отправена лично от кмета до царя, благодарствени писма до варненски кметове по повод откриване на новите Морски Бани през 1926 година и откриването на Варненския театър през 1932 година.
Трудно ми е да кажа кой е любимият ми кмет от този период. Може би Михаил Колони, защото той просто има съвсем друго мислене, живял е в Гърция, във Франция, видял е какво представляват европейските държави и е бил готов, ако трябва да срине целия град, но да направи европейски град. Друг любим кмет ми е Мирски, дори само заради факта, че въвежда една строга регламентация в самата община, което никак не е малко. Иван Церов е също много интересна личност. Той започва да кметува от 1909 година и тъй като по улиците се говори все още турски език, издава, колкото и да са странни от днешна гледна точка, заповеди за забрана на търговията по улиците и ползването на турски език, забранява да се носят кафета на чиновниците, за да бъде по-бързо извършена дадена работа. И Колони, и Мирски вземат мерки администрацията да бъде по-гъвкава, в услуга на хората и мисля, че някои от нещата могат да се прилагат и в съвременни условия.
Повече данни получихме за Йосиф Стоянов от неговите наследници, тъй като той е бил и архитект, a много къщи са строени от него. Кметувал е малко, само 6 месеца, когато Янко Мустаков е свален от кметската длъжност – след 1934 година кметовете се назначават от централната власт и има един период, когато той изпада в немилост пред властите. Тогава Йосиф Стоянов се е опитал да направи каквото може. Преди това е работил по строителството на новите Морски бани, по строежа на стълбището.
Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Радио Варна.