You are currently viewing Епизод #5: Емил Димитров

Епизод #5: Емил Димитров

Емил Димитров (1929 – 2011) завършва Българската музикална академия в София – Теоретичен отдел при Асен Димитров и Инструментален отдел по цигулка при Леон Суружон. През 1956 – 1959 е стажант-диригент в Държавен симфоничен оркестъра – Перник. През 1960 работи в Профсъюза на просветата и културата. През същата година, по покана на заместник-министъра на просветата и културата Иван Башев, оглавява отдел „Оперни театри“, а от 1964 и
отдел „Международни конкурси“. От 1961 ръководи последователно Международния конкурс за млади оперни певци – София, а от 1964 и Международния балетен конкурс – Варна. През 1992 оглавява Фондация „Международен балетен конкурс – Варна“.

„Aз съм много всеотдаен, като започна нещо да правя – нищо друго не може да ме спре – аз постоянно мисля за него.“
00:00

Аз съм доморасъл музикант, както казват, не съм от музикантски род. Баща ми беше скромен учител по литература, но той беше и любител-музикант. Двама от големите музиканти на България, като композиторът Тодор Попов и академик Христо Недялков, диригентът на детския радио хор, са едни от неговите ученици, на които той е давал съвети и кураж да се занимават с музика.

Идвайки от Дряново, попаднах в София след съответен конкурс в Консерваторията. Там влязох в теоретичния отдел с инструмент цигулка при големия български цигулар Леон Суружон. Завършвайки теоретичния отдел на Консерваторията, аз същевременно кандидатствах за втори факултет. Този факултет беше именно диригентският, тъй като още като ученик аз имах пиетет не само към цигулката, а и към дирижирането. 

Аз завърших Консерваторията при Асен Димитров, който беше диригент на операта – един много интересен и съдържателен музикант. После бях три години стажант в оркестъра в Перник. 

Аз съм много всеотдаен, като започна нещо да правя – нищо друго не може да ме спре – постоянно мисля за него. И естествено старите спомени избледняват. Сега ние екс пронто правим този разговор – затова някои неща трудно ще ги припомним.

Тогава изникна балетният конкурс – 1964 година – това е една история с много предпоставки. Тя възникна на базата на това, че след Иван Башев, който стана министър на външните работи, дойде Ангел Будев, зам. министър, от Видинско беше. Господин, тогава другарят, Башев малко се беше влюбил в него тъй да се каже, защото той си го избра и каза:  “Димитров, той се научи даже да играе бридж!” И аз смятам, че идеята за балетния конкурс произхожда от него, защото той, научил се даже да играе бридж, искаше да имитира Башев. Башев беше един голям българин. Така се зараждат историите в тогавашната  “Дирекция за музикално, творческо и изпълнителско изкуство”. Там имаше едни жени, които започват да обработват тази идея, но после тя се премества и в други среди и през 1964 г. беше обявен този конкурс. Кой ще го прави? Емил Димитров. Аз бях началник на оперните театри и заради конкурса ме преместиха на нова длъжност – началник на международните конкурси. 

Летният театър е едно бижу на Варна, което тъй или иначе навремето е направено с много фантазия, с много голям мерак, както казват българите, но за най-голямо съжаление, не можаха да се намерят амбициозни хора, които да покрият Летния театър, за да стане по-широко използваем. Иначе вътре в него нищо не трябва да се прави. На мен ми е жал за дървените пейки. Сега има пластмасови, които се чупят.

Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Радио Варна.