В този си вид стандартите за финансиране на сценичните изкуства ще обезсърчат “големите”. “Малките” ще продължат да вегетират. Оперите, оркестрите и ансамблите ще трябва да се спасяват с шоу програми, които да продават все по-интензивно и евтино. Конкретните изводи:
1. Институтите с национално значение са извън полезрението.
2. Театрите в по-малките селища са с неясни перспективи, защото това, което ще получат е твърде малко. Някои от тях са с безнадеждни дефицити, надхвърлящи бюджета им за 2018 г.: Благоевград – минус 157%, Смолян – минус 119%, Ловеч – минус 118%, Враца – минус 113%…
3. Административните ограничения пред скъпите билети и големите зали ще подхранят “сивия поток” в продукциите.
4. Театрите ще укрепят статуса си на “галено дете” на министерството, защото стандартът за тях нараства с 20-25%, а за музика и танц със 7-12%. През 2010-2018 г. средствата за театър са увеличени от 20 млн. на 46 млн. лв., а за музика и танц – от 25 млн. на 45 млн. лв.