Анализът под заглавие “В сценичните изкуства у нас богатите стават по-богати, а бедните по-бедни” събуди интерес и коментари в социалните мрежи. По-детайлният поглед към данните допълва характеристиките на най-големата бюджетна програма в дейността на министерството на културата.
Как нарастват приходите през 2016-2018 г.?
През последните три години приходите в сценичните изкуства варират от над 4,5 пъти увеличени постъпления в ДКТ “Иван Радоев” – Плевен до близо двойно намаление при Държавна опера – Русе. Сам по себе си подобен факт е смущаващ. В него се отразяват, както неоползотворени резерви, така и колебания в регулацията. По-ниските показатели на Държавна опера – Русе, например, са отразени със задна дата от министерството през 2017 г. Днес те продължават да бъдат източник на напрежение в института и в системата, като цяло. Освен в Русе намаления на приходите отчитат Драматичен театър – Ловеч, Симфониета – Шумен и ДКТ – Враца.
През 2016-2018 г. културните институти регистрират общо 58% ръст на средните си приходи за представление. В същото време техният обем е нараснал с 61%. Следователно, растежът в системата се формира преобладаващо от увеличено производство (екстензивен растеж), а не от интелигентно използване на ресурсите (интензивен растеж). Така, на преден план в анализа на дейността, поне от данните, с които разполагаме, излиза проблемът за качеството на управление. Изводите биха били по-реалистични, ако имаше информация за средната запълняемост на залите. Театрите и оркестрите, които запълват залите си близо 100% имат ограничени възможности. За да са по-ефективни, трябва да разчитат на по-високи цени. А това невинаги е социално приемливо.
С тази уговорка съотношението между ръста на общите и средните приходи от представление измерва практически равнището на интелигентно управление. Оказва се, че едва при 21 от всички 51 държавни сценични институти темпът на нарастване на средните приходи е с по-високи показатели. В повечето случаи се работи “на мускули”. Плановите финансови постъпления се изпълняват с повече спектакли и концерти и с всички произтичащи и неизбежни компромиси, свързани с подготовката, качеството, натоварванията на екипите…
“Добрите” не са толкова добри
В комплексната оценка на министерството на културата за 2018 г. повече от половината институти, 28 на брой, са оценени с оценка “отличен”. Това, само по себе си, е обезпокоителен симптом за девалвация. Едва 12 от отлично оценените покриват индикатора “ефективност”. Относително най-голям е техният брой при драматичните и куклените театри. Обратно, най-слабо ефективни са драматично-куклените театри (ДКТ) и оперните, оперно-театрални центрове и музикални центрове. Очаквано, доколкото там се реализира по-широк предмет на дейност. Всички те, с изключение на Държавен музикален и балетен център – София, разчитат преобладаващо на увеличено предлагане на продукция. В червено са обозначени онези културни институти, в чийто стратегии приоритет има екстензивният финансов растеж.
“Лошите” не са толкова лоши
По аналогия голяма част от набедените “черни овце” показват добри резултати. Оказва се, че най-ниско оцененият в системата Държавен фолклорен ансамбъл “Филип Кутев” е увеличил за три години двойно средния си приход от представление. Има и такива случаи, като ДКТ “Иван Радоев” – Плевен, който е сред театрите с най-добри общи показатели, но и там нарастването на общите приходи изпреварва средните приходи от представление. Театрите в Благоевград и Смолян, които са сред най-задлъжнелите, реално регистрират добър ръст на средните приходи.
Някои други идеи
Държавните културни институти за сценични изкуства са разпределени в две големи подгрупи: за театрално изкуство (37) и за музикално-танцово изкуство (14). С относително най-голяма ефективност работят театрите. Над половината от тях, 18, са в групата на институтите с изпреварващо нарастване на средните постъпления от спектакъл. Това е обяснимо предвид относително по-лесното им менажиране: те са по-малки като численост, постановките не изискват толкова ресурси и технически условия. Ето и техния списък:
ТЕАТРАЛНО ИЗКУСТВО
- Драматичен театър – Добрич
- Родопски драматичен театър – Смолян
- Драматично-куклен театър – Враца
- Куклен театър – Стара Загора
- Драматичен театър “Н. Й. Вапцаров” – Благоевград
- Куклен театър – Търговище
- Театрална работилница “СФУМАТО” – София
- Драматичен театър “Стефан Киров” – Сливен
- Драматичен театър “Рачо Стоянов” – Габрово
- Куклен театър – Сливен
- Драматичен театър “Невена Коканова” – Ямбол
- Драматичен театър – Търговище
- Куклен театър – Габрово
- Драматичен театър “Н. О. Масалитинов” – Пловдив
- Куклен театър – Бургас
- Куклен театър – Пловдив
- Театрално-музикален център – Разград
- Народен театър “Иван Вазов” – София
МУЗИКАЛНО И ТАНЦОВО ИЗКУСТВО
- Държавен фолклорен ансамбъл “Филип Кутев”
- Държавен музикален и балетен център – София
Интересен факт е, че ефективно работещите институти в театралното изкуство са преобладаващо от по-малките селища. Същевременно, голяма част от тях са сред онези, чийто дефицити растат, включително и през последната година: Родопски драматичен театър – Смолян, Драматичен театър “Н.Й.Вапцаров” – Благоевград, Драматично-куклен театър – Враца, Драматичен театър “Стефан Киров” – Сливен, Драматичен театър “Рачо Стоянов” – Габрово. Те са и част от групата на задлъжнелите културни институти към 30.06.2019 г.
Прави впечатление, че драматичните и куклените театри в Сливен и Габрово регистрират добри показатели за ефективност. Вероятно в случая от основно значение е подкрепата на местната власт. Добре организираното наблюдение може да потвърди или отхвърли направената хипотеза. Има и други неоползотворени възможности в регистрирането на положителни тенденции: репертоар, разпространение на продукции в по-малки населени места, образователни програми и др. Така трупите, особено извън столицата, ще получат здравословна доза самочувствие и финансови стимули.
Представените разсъждения потвърждават необходимостта от събирането на надеждни, измерими и съпоставими във времето данни. Взирането единствено в икономическите показатели е инструмент за дисциплиниране на системата, но създава многобройни деформации. Част от възможните решения изкристализират в коректния и обективен анализ на реалностите. “Свидетелства бг” има готовност да публикува и други позиции по темата.
