Преди няколко дни Министерството на културата публикува данни за състоянието на сценичните изкуства към 30 юни 2019 г. Графиката отразява замогналите се културни институти и тези, които са натрупали дефицити. Тяхното финансово състояние е съотнесено в проценти спрямо реалните годишни разходи през 2018 г.:

В момента 32 от общо 51 държавни културни институти отчитат положителен баланс. Натрупаните преходни остатъци на Драматичен театър “Сава Огнянов” – Русе надхвърлят годишните разходи на института за 2018 г. Театър 199 и Държавен музикален и балетен център – София също имат значително превишение на приходите спрямо разходите. Те са над 50% от бюджетите им за миналата година. На другия полюс са театрите в Благоевград, Смолян, Ловеч и Враца. Дефиците им надхвърлят техните годишни  бюджети.

Макар и с известни уговорки, могат да се маркират и някои тенденции. В тях се оглежда и динамиката във финансовите резултати. Графиката по-долу отразява номиналните стойности на преходните остатъци и съответно дефицити за 2017 (в синьо), 2018 (в оранжево) и първото шестмесечие на 2019 г. (в сиво). Значително увеличение на приходите регистрират Държавен музикален и балетен център, Народен театър “Иван Вазов”, Софийска филхармония, Драматичен театър “Н. О. Масалитинов” и Държавна опера – Пловдив, Сатиричен театър “Алеко Константинов”, Драматичен театър “Сава Огнянов” – Русе и Театър 199 “Валентин Стойчев” – София.

Обратно, театрите в Благоевград, Велико Търново, Смолян, Кърджали и Ловеч продължават да увеличават отрицателните си показатели. Държавна опера – Русе, която номинално има най-големи задължения, през 2019 г. е ограничила значително генерирането на дефицит.

Така, през последната година големите сценични институти трупат все повече приходи.  Обратно – в по-малките градове дефицитите се увеличават. С други думи, богатите стават по-богати, а бедните – още по-бедни. Подобна тенденция противостои на основен принцип в културните политики, обект на Закона за закрила и развитие на културата – децентрализацията.

От друга страна, ситуирането на институтите с национално значение Народен театър “Иван Вазов”, Софийска опера и балет, Софийска филхармония и Държавен фолклорен ансамбъл “Филип Кутев” в системата е неуместно. Функционирането им при сегашните условия е тежък симптом за отсъствие на самоуважение като нация. Те трябва да бъдат обект на политики, регулирани от специално постановление или дори закон.

Очевидно е, че системата на делегирани бюджети се нуждае от сериозен ремонт. Наложителна е промяна на методика, стандарти, оценка на качество, закрила на създаването и разпространението на сценични изкуства в малките селища. Добре е и при всеки подобен повод да се припомня и че културните политики са неразделна част от националната ни сигурност.