Организаторите на Международния балетен конкурс – Варна обявиха, че тазгодишното издание няма да се проведе поради липса на средства. Въпрос на време беше да се случи. Накратко фактите: конкурсът е основан през 1964 година. Сред инициаторите са Галина Уланова, Алисия Алонсо, Арнолд Хаскел, Серж Лифар, Фьодор Лопухов, Татяна Вечеслова, Елизабет Кенеди и др. Близо 50 години конкурсът се ръководи от доц. Емил Димитров. До 1966 г. се провежда всяка година, а след това всяка втора година, обикновено в периода 15-30 юли в Летен театър – Варна.
Отговорност за събитието има Министерството на културата, както и за още няколко ключови форума – Международен конкурс за млади оперни певци (1961), Международен фестивал “Софийски музикални седмици” (1970), Празници на изкуствата “Аполония” в Созопол (1984)…
След 1989 година държавата прави крачка назад – преобразува най-значимите си фестивали в независими фондации. Да се справят сами, а пък как ще помага не е ясно – когато може и колкото може. В действителност съдбата на Международния балетен конкурс през последните години е щастлива, защото не само оцелява, а продължава да поддържа равнище. Международният конкурс за млади оперни певци отдавна е забравен. “Софийски музикални седмици” са на границата на оцеляването. Дългогодишният им директор Петър Ступел така си отиде през 1996 г, с куп тревоги… За “Аполония” беше по-лесно, защото няма “оковите” на традицията.
Грижата на организаторите за опазване на конкурса е похвална, но без държавата трайното му развитие е невъзможно. Става въпрос за национално нематериално културно наследство. Отговорностите за неговото съхраняване и развитие са далеч отвъд възможностите на Фондация “Международен балетен конкурс”. Нито е редно, нито оправдано. През 1964 година хората във Варна са се досетили навреме и са успели да удържат. Това е и шанс България да стои със самочувствие на световната карта в артистичния свят.
Нека да се замислим колко са събитията – емблеми на цели артистични сектори. “Меката” на музиката е Залцбург, Вагнер се свързва с Байройт, суперпродукциите на открито – с Арена ди Верона, театърът е в Авиньон и Единбург, книгата е във Франкфурт, киното – в петте големи – Венеция, Кан, Берлин, Карлови Вари, Москва. След това се замисляме… И ето я Варна – с Балетната си Олимпиада. Да, именно във Варна, а не в Санкт Петербург или Париж! И това е жива реалност. Достатъчно е да се прочетат биографиите на най-големите в балета днес. Там те прилежно указват, че кариерата им тръгва именно от Варна…
Преди близо 30 години, когато държавата решава да се освободи от едно бреме, очевидно не си е направила добре сметката. Няма как да върнем събитията и да променим правилата. В нашия случай става въпрос за идентичност, престиж, ценности… Като къщата на Яворов… Ред е на държавата да се намеси под каквато и да е форма, за да коригира “грешките на растежа”. Рангът на събитието “Международен балетен конкурс” – отдавна го е заслужил. А това не е никак малко, даже несъразмерно спрямо скромните ни мащаби като брой, територия, развитие.
А после можем да говорим за “отсяване на зърното от плявата”, наблюдение, оценка, йерархии… Да превъзмогнем криворазбраната си деликатност и да търпим несправедливо изхарчените ни данъци. Но това е “друга опера”…
