Преди концерта си във Варна на 24 септември, 19 часа, Фестивален комплекс/ с Русенска филхармония, младият талантлив цигулар споделя свои размисли и очаквания.
Идвам във Варна след петгодишна пауза.
През 2014 година, заедно с оркестъра на Класик ФМ, диригента Григор Паликаров и пианистката Виктория Василенко, участието ни във фестивала „Варненско лято“ съвпадна с голямото наводнение в града на 19 юни. Точно преди да изляза на сцената, около мен започна да тече вода. Концертът започна и аз разтревожен се свързах с импресариото си, за да му съобщя, че не мога да изпълня ангажимента, защото цигулката ми ще бъде повредена. В крайна сметка концертът се състоя, но премина през много перипетии…
Живея постоянно в Германия и виждам доброто тук.
Хората са много сърдечни, откровени и естествени – това много ми допада. Обратно – в Германия хората са по-рационални, поставят си и следват ясни и конкретни цели.
Детските ми спомени за България са свързани с лятото. Като малък обичах банички, но сега вече съм възприел веганството като жизнена философия. Българите винаги са имали страхотна кухня. Очаквам местните готвачи да достигнат в сутрешните си менюта до предложения, съобразени с хора, като мен.
Първите ми изяви в България бяха през 2013 година в Русе – с големия флейтист Патрик Галоа. С него много си допаднахме. Той ми отвори вратата и възможностите да се изразя като музикант на сцената.
Относно идентичността си, за мен органичното, природата няма толкова голямо влияние,
защото гледам на себе си като човек на света. Не се определям като космополит, защото това е една стара дума, която отразява немилитаризираната зона на планетата. Определям се по-скоро като човек на живота, в който природата, културата (националността) и цивилизацията (светът) се смесват.
С музика започнах да се занимавам чрез родителите си.
Баща ми ме учеше вкъщи. Бях на пет години, когато излязох за първи път на сцена, а две години по-късно – на по-големи сцени. В живота няма много лесни неща, дори и за децата. На 8 години свирих Вивалди пред 5-хилядна публика и беше хубаво преживяване.
Сега също ще изсвирим „Годишните времена“ на Вивалди.
В случая решението за Вивалди дойде много лесно. Тъй като съм студент в Карлсруе, обмисляхме по какъв начин да се представя в България. Вивалди е един от най-ясните композитори в предкласиката. Това е и своеобразен отговор на въпроса за дългото ми отсъствие от България, съчетано и с посланието да пазим природата. В програмата са предвидени още два концерта от Вивалди: „Великият Могул“ (Grosso mogul, RV 208), известен със своите блестящи и технични каденци, както и Концерт в ре мажор (RV 212), създаден за празника на Св. Антоний от Падуа (Concerto fatto per la solennita della santa Lingua di S. Antonio in Padua), един от най-трудните в техническо отношение концерти в цялото творчество на Вивалди. Опитвам се да представя традицията на соловите концерти, когато цигуларите са импровизирали пред публика и са създавали нещо уникално, което няма как да се повтори.
Специално себе си възприемам като изпълнител мелодик,
независимо, че в университета изучаваме пиано и хармония – интересуват ме преди всичко възможностите на отделния „глас“, въплътен в инструмента цигулка. Инструментът, на който свиря, е един от старите варианти на инструмента, създаден от Лоренцо Каркаси през 1749 г. във Флоренция – инструмент, който държи постоянна цена, без да се повишава изкуствено с рекламни цели.
Музика не може да се учи – не е въпрос на дарба, а на преживяване.
Без дух, музика не може да се създава. За да създаваме музика, трябва да сме искрени. По природа съм тих човек. Общувам с културата на мястото, където сега живея и търся тишината. В концертите се опитвам да създам това състояние на върховно напрежение, нещо магнетично, което хората да отнесат със себе си след концерта.
