125 години от рождението на маестро Асен Найденов
Маестро Асен Найденов има уникална кариера. Представете си – 71 години на диригентския пулт, над 100 опери и балети, 1318 спектакли и огромна цифра непреброени концерти. Българската опера неотдавна отбеляза своята стогодишнина, а можем да кажем, че маестро Найденов имаше щастлива съдба.
„Музиката ме срещна и запозна с големи личности – заяви той в интервю по повод своята 95-годишнина – Джàкомо Пучини, Феодор Шаляпин, Борис Христов, Сергей Прокофиев, Херберт фон Караян, Борис Покровски, Мирела Френи, Пласидо Доминго и други. Моята максима е: „Учи се от всички! Учи се от доброто и лошото! Избягвай излишното тровене на нервите от клюки и интриги!”
Роден е на 12 септември 1899 под знака на Девата в черноморската ни столица, в културно семейство, където музиката е на особена почит. От дете свири на цигулка и пиано. Когато през 1905 година неговият вуйчо донася от Санкт Петербург във Варна огромен роял, шестгодишният Асен направо се пристрастява към него! През 1912-1914, ученик в гимназията, вече свири като виолист в градския симфоничен оркестър. През 1920 година учи композиция във Виена при Йозеф Маркс и пиано при Пол дьо Кон. През 1921 в Лайпциг е студент по композиция и пиано. Издържа се като свири в различни оркестри. Тогава решава да стане диригент и започва уроци при прочутия Ханс Хохкофлер от Лайпцигската опера. Завърнал се в България солидно образован, той постъпва като стажант- диригент в Софийската опера. Тогава практиката у нас, както и в музикалните театри в Европа е съвсем различна от днешната. По времето на Асен Найденов и на неговите колеги от епохата (Тодор Хаджиев, Асен Димитров, Атанас Маргаритов и много други), младите диригенти са първо корепетитори, хормайстори, диригенти-репетитори, стажанти, но не и постановчици. Затова, макар и с немска школа, талант и диплома, Асен Найденов чака цели 8 години, докато получи самостоятелна постановка – сравнително камерната опера на Доницети „ Паскуале”, а след нея и „Вертер” на Масне. През тези години той е само асистент, трупа опит и поема вече поставени от други, по-старши от него диригенти, постановки.
Постепенно за Асен Найденов Софийската опера се превръща не във втори дом, а в храм, в който всекидневно извършва своя музикален ритуал. Връзката му със Софийската опера е толкова силна, че неговото име и името на института бяха просто неделими десетилетия наред. „Асен Найденов дишаше с певците и с невиждана сръчност и гъвкавост им носеше спокойствие, възможност за пълна творческа изява, без това да нарушава неговата концепция. Диригентското самообладание и сръчност, рефлексите и гъвкавостта му бяха пословични” – сподели режисьорът Михаил Хаджимишев, друг голям и много заслужил градител на националната ни музикална сцена.
Безспорни са заслугите му и за българското оперно творчество. С неговата помощ на сцената в столицата ни се раждат редица български опери и балети, като „Нестинарка”, „Цар Калоян”, „Момчил”, Янините девет братя”, „Луд Гидия”, „Змей и Яна”, „Женско царство”. По-късно те стават класика. Той е и първият наш интерпретатор на Вагнер, на „Фиделио” от Бетовен, на редица опери от Верди, Пучини, Сен Санс, Голдмарк, Римски- Корсаков, Прокофиев, Кабалевски…
За съжаление, че през 1961 маестро Найденов е пенсиониран от Операта. Това не предизвика никакъв обществен дебат, а и в онези времена това е почти невъзможно. Но последвалата покана за постоянна работа в Ленинград /Санкт Петербург, където на сцената на Малий театър за опера и балет поставя „Отело”, „Риголето”, „Турандот”, „Летящият холандец” и в продължение на три сезона е главен диригент, дава нов тласък на кариерата му.
Ако Асен Найденов беше музикант от голяма, западноевропейска страна сигурно щеше да стане световно име. Защото диригентските му качества са от най-висок разред. Ето и една много точна оценка за тях от композитора и диригента акад. Васил Казанджиев: „На първо място, това е изключителната хармоничност на интерпретатора творец. Под ръководството на Асен Найденов спектакълът диша, живее и пулсира в най-малките детайли при впечатляваща монолитност на общия замисъл. На диригента Асен Найденов е присъща строго разчетена и неизменно постигната цялостност на изпълнението, подчинено на неумолима логика, пределно ясна концепция и усет за стройно архитектонично изграждане на формата. Съществува само стремежът към вярност и честност към изпълнявания автор, завладяващата простота, искреност на израза и изтънчената нюансировка”.
След успеха в Санкт Петербург, идва покана от Болшой театър. Асен Найденов дирижира първо „Дама Пика” от Чайковски, поставена музикално от прочутия Евгений Светланов. Присъстващата на спектакъла примадона на Софийската опера Юлия Винер съобщава, че успехът на нашия маестро е бил толкова голям и интерпретацията му дотолкова високо оценена, че след неговия гастрол титулярът Светланов отказва повече да дирижира тази партитура.
През това “съветско или руско време” маестро Найденов е „носен на ръце” в Москва. Новата зала на Конгреса на съветите е открита от него с премиера на „Дон Карлос”. Тази опера, която той поставя за първи път у нас в София през далечната 1936 година заедно с големия режисьор проф. Драган Кърджиев, става едно от любимите му заглавия. Поставя я още няколко пъти, дирижира я повече от 30 години с наши и чужди певци, в София, Варна, Русе и други музикални състави в страната, а и на чужди сцени. Гастролите на Асен Найденов в чужбина са относително малко. Той работи за своята любима сцена, софийската, за България, за българската публика и певци. Под негово крило израстват и се утвърждават няколко поколения български артисти. Невъзможно е да се изброят всичките – те са не десетки, а стотици.
Асен Найденов е истински перфекционист. Достатъчно е да чуем сега някои от неговите записи (не само студийните, но и документалните), съхранени в Златния фонд на Радиото, за да се уверим във високата класа и огромните заслуги на този голям и всеотдаен музикант и градител. От онези, които вече се срещат все по-рядко.
П.П. От редакцията: През 1998 г., в навечерието на 100 годишнината от рождението на Асен Найденов, е поставена паметна плоча на мястото където той е роден и израстнал, заедно с брат си, Найден Найденов. Впоследствие плочата е премахната. Независимо от кореспонденцията по темата с Община Варна, все още не е възстановена. В по-дългосрочна перспектива Варна се нуждае от електронен регистър на паметниците и мемориалните знаци. Това ще бъде, макар и частична компенсация спрямо всекидневните посегателства върху местната памет.
