You are currently viewing СЪБЧО СЪБЕВ, НЕНАДМИНАТИЯТ  МАЙСТОР НА БЕЛКАНТОТО

СЪБЧО СЪБЕВ, НЕНАДМИНАТИЯТ  МАЙСТОР НА БЕЛКАНТОТО

125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ

Казват, че гласът на баритона бил „гласът на мъжа от улицата”, обикновеният и най-често срещаният вид глас. Може би е така, но оперна България като че ли ражда повече баси и дори тенори, отколкото баритони. Все пак качествените са рядкост. В Златния фонд на Радиото са се съхранили малко записи на Събчо Събев / 1899-1950/, но всеки който ги чуе днес /за щастие, има някакви и в ютюб/, ще се увери, че този баритонов глас е истинско чудо. Обемен, идеално изравнен в трите си регистри /нисък, среден и висок/, богато тембриран, звучен, пробивен, рядко красив.

Едно чудо на италианското белканто. Всъщност, нека да не се учудваме – Събчо Събев е полуиталианец, роден в града на Лагуната, Венеция, от майка италианка, с баща българин, учил пеене в родината си, при това при големи педагози, пял предимно италиански репертоар.

Биографията му е интересна. Баща му, д-р Атанас Събев от Варна, държи той да учи право и го изпраща за тази цел в Римския университет. Но младежът е рядко музикален /роден е с абсолютен слух!/, при това гласовит, темпераментен, не може да се задържи над скучния учебник по римско право. Свири на пиано и цигулка, на тромбон, на китара, пее. Започва да се занимава сериозно с педагог и насърчен от майка си, твърдо решава да стане оперен артист. Идва в България, родината на баща му, подготвя партията на Марсел от „Бохеми” на Пучини и на 2 март 1924 година излиза за първи път на сцената. Успехът му е голям, но ръководството на Народната опера, т.нар. „Художествен комитет”, не го ангажира. По-късно ще каже: „За господата от Комитета нямаше никакво значение, че имах добра школа, абсолютен слух, че свирех на четири инструмента и бях подготвил музикално вече 5 баритонови партии. Те просто решиха, че не съм нужен на Операта. Едва след пет месеца главният диригент Моисей Маркович Златин се сети за мен и ме покани и тогава „господата” от Комитета решиха, че съм „надежден млад баритон”.

Така „надеждният млад баритон” влиза в трудно достъпната за повечето млади певци Народна опера в София /да не забравяме, че по онова време тя е единствената у нас, а музикална България вече „произвежда” доста певци и инструменталисти, за които няма  другаде работа/. Следват ролите на Шарплес от „Бътерфлай”, Владислав от „Далибор”, Скарпия от „Тоска”, Елецки от „Дама Пика”, Тонио от „Палячи”.

През 1927 година, след три успешни сезона, Събчо Събев решава, че трябва да получи висше образование в прочутата академия „Санта Чечилия” в Рим. Там има шанса да влезе в класа на големия маестро Енрико Розати, който е учител на Бенеамино Джили, Лаури-Волпи, Бенвенуто Франчи. Като студент работи – гостува в много театри из цяла Италия, пее също в Холандия, Франция, Малта, стига дори до Южна Африка. Очаква го световна кариера, но…се връща в България вече с диплома през 1931 година.

Вторият му софийски период започва с една от най-тежките баритонови партии – Риголето. Успехът му е изключителен. Дотогава българската публика, критика и музиканти не са чували подобно пеене – връх на белкантото. Един невероятно силен, разтърсващ вокален образ. Зареждат се роля след роля – всички главни баритонови партии в “Трубадур”, „Отело”, „Аида”, “Селска чест”, „Самсон и Далила”, „Дон Карлос”, „Силата на съдбата”, „Кармен”, „Фауст”, „Лучия”, „Фаворитката”, „Бал с маски”, „Фалстаф”, „Симон Боканегра”, „Ирис”, „Таис”, „Лоенгрин”… Общо 37 роли в повече от 600 спектакли. Участва и в няколко български опери: „Момчил”, „Цар Калоян”, „Гергана”… Като солист на Софийската опера  през 40-те години, когато връзките между България и Германия са силни, гостува с голям успех и в редица немски и полски театри. Силата му е преди всичко в италианския репертоар. Маестро Асен Найденов / негов връстник, също роден през 1899/, който работи в Софийската опера от 1923 до 1994 година твърди, че за тези 71 години у нас не е имало по-съвършен белкантов певец от Събчо Събев.

Събчо Събев е щедра, духовна личност. Своите големи знания и култура той раздава през целия си живот на колегите си и на младите певци. Негови ученици са прекрасният тенор Никола Николов, и още редица други първокласни певци, които работиха за Софийската опера: Рада Гаева, Стоян Коларов, Георги Белев, Димитър Кожухаров, Светослав Рамаданов и др.

През 1948 година Събчо Събев е  командирован във Варна като художествен ръководител на новосъздадената Варненска народна опера.Там продължава да пее и да обучава младите артисти на трудното и велико изкуство на италианското белканто. През 1950 година, по време на спектакъл на „Евгений Онегин”  сърцето му не издържа и издъхва на сцената. Името му оставя златна диря в историята на българското певческо изкуство.