Рада Тотева е певица с красив и добре овладян глас, позволяващ на изпълнителката да интерпретира еднакво сполучливо барокова музика, Моцартови заглавия, широкоизвестни мелодии от оперети на Калман и Лехар, както и мюзикъли за деца и възрастни. Този репертоар е актуален за нея и до днес и я провокира непрестанно да надскача себе си в различните жанрове в рамките на театралния спектакъл или на концертната сцена. Тя притежава фигура на балерина, глас на оперна певица и сценично присъствие, присъщо на най-харизматичните актьори.
Рада Тотева е от онези въздействащи артисти, които напълно въплъщават фразата „всестранно талантлив“, а яркостта на таланта им не може да бъде подмината с безразличие. Допреди години публиката във великотърновския музикален театър е можела например да се наслади на изпълненията на Рада в „Царицата на чардаша“ в ролята на Силва. Сега отбраната софийска оперна публика, която отглежда и възпитава бъдещите поколения оперни зрители, със сигурност е преживяла изпълнение на певицата в някой детски спектакъл, в който 50-годишната артистка изпълнява канцонети, правейки шпагат или стойка на глава. Сякаш мисията на талантливата певица е да демонстрира с всяка следваща година възможностите на човешкото тяло и психика, както и да живее сентенцията, че границите съществуват само в ума ни. Необходимо е уточнението, че този на пръв поглед дързък и нетрадиционен модел на сценично поведение не носи признаците на пошлост и усещането за добре познатото неловко чувство, когато съпреживяваме нечий лош опит за провокация. Изпълненията на Рада Тотева са изградени по впечатляващо органичен начин, така че зрителят не може да долови и най-малка нотка на усилие, както и да отдели певческата дарба от актьорския талант, които са се превърнали в неделима цялост и нейна втора природа. Поддържането на отлична физическа форма се отразява положително не само на красивите рокли, които певицата може да си позволи да носи пред публика, не само на визията на спектаклите, които могат да разчитат на физически перфектно подготвен актьор, но и на гласа, който поради съответните грижи се отблагодарява на собственичката си и я дарява с вокално дълголетие.
За мен е чест, че имах възможност да почерпя информация от първо лице и в откровен разговор да науча от Рада Тотева повече за „ключовете“ към професията на пеещия актьор. Моето интервю с нея е част от едно по-мащабно проучване, което нарекох „Актьорското присъствие на оперния певец и изискванията на пеещото тяло“, а именно магистърската ми теза към НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в специалност „Театрално изкуство“.
Рада Тотева е сред певците с голямо творческо сценично въображение, които превръщат музикалния театър в същински театър, а богатият й опит я прави ценен събеседник. Самата тя майка на 3 дъщери, работи непрекъснато с млади хора и предава своя опит щедро нататък. А поводът за настоящата публикация е освен честването на нейния 50-годишен юбилей през юни 2024 г., възможността читателите да се запознаят с едно професионално мнение на музикален артист с богата практика, който има какво да каже и на какво да научи младите прохождащи артисти.
Стойностните артисти около нас, макар да не се къпят винаги в широка популярност сред масовите зрители, са онзи глас, в който трябва да се вслушват и онези, от които зависи бъдещето на изкуството. Същинското разбиране на творческия процес е пътят към изграждането на висок критерий за изкуство, както и към създаване на условия за високо изкуство.
Г-жо Тотева, кое е най-ценното за сценичното присъствие на оперния артист? Какво Вие оценявате, когато гледате нечие изпълнение?
Първо оценявам реакциите на артиста на сцената. После много държа да виждам мярката в тези реакции. Третото нещо е артистът да бъде много искрен в това, което прави. Дори ако гледаш един млад певец и на него не му достига кураж, дори в това да бъде искрен, защото сред най-ценните неща, на които можем да се насладим на сцената, е честността на изпълнителя.
Тежък физически труд ли е пеенето и с опита става ли по-лесно?
Има голяма заблуда въобще в хората, че непременно нещо трябва да е лесно. Трябва да приемем като артисти, че то няма да е лесно. Нещата се развиват и ти спираш да мислиш чак толкова за тях. Ако си млад изпълнител, следиш хиляди подробности… Като свиренето на инструмент е. Първо дясната ръка, после лявата, пък тиха динамика ли е… Това е побъркващо отначало. Ако си млад изпълнител, в началото се концентрираш дали ще излезе този тон, дали ще излезе фразата, добре ли си водиш гласа и т.н. Това е абсолютно начален етап. Нататък идва пластиката, да си свободен на сцената, да се изразяваш свободно, а не със сковани ръце например. Една от рецептите да си верен на сцената, един от тестовете е дали ти е удобно. Все едно да легнеш в някакво легло и да ти изтръпне ръката. Ти виждаш, че това не е правилно. Ако има стягане в тялото, ако има неудобство даже да стоиш прав и да ти е нелепо, това означава, че не си верен в драматургията. Както в спорта, тренирайки, ти започваш да преодоляваш физически и психически нормативите, по същия начин е със сцената. Но нито в спорта, нито на сцената трябва да търсиш рутина и да ти е лесно – иначе си абсолютно загубен.
Как анализът на персонажа обогатява изпълнението? Как правите анализ?
Първо анализирам героинята ми сама за себе си и след това нейните реакции към другите, после на другите към нея. Едно от най-важните неща е да се направи чисто драматургичен анализ. В операта не започваш да пееш веднага, а първо прочеташ текста. Да се чете текстът. Как би го изговорил, с какъв глас, каква интонация би поставил, какви „спирчици“ би направил в текста. Да не говорим, че един текст би могъл да се прочете по хиляди начини, да акцентираш на различни места, да внушиш различни неща. Комбинациите са много и точно поради тази причина сценичното изкуство е неизчерпаемо.
Тя е Тоска! Той е дон Жуан! Има роли, които певецът не трябва да заучава, а сякаш отвътре знае как да играе. Усещали ли сте, че в някои роли се превъплъщавате много по-лесно, отколкото в други?
Да, просто все едно тази роля е за мен. Във всички оперетни роли, които съм изпълнявала, съм се усещала много на мястото си. Интересното е, когато изпълнявах „Човешкият глас“ на Пуленк, играех роля на жена, на която, кръстя се, никога не бих искала да приличам. Но пак усещах, че ми е много интересно да влизам в такава кожа. Това са двата варианта. Едното е да кажеш „Ами това съм аз“ и го правиш с лекота, а другото е „Ей, това ми е много на сърце“. Например дори в детските спектакли, когато изпълнявам различни животни, това са кожите на човешки персонажи и характери. Към тях подхождам по същия начин.
Намирате ли театъра в арията си или се придържате към перфектното вокално изпълнение?
За мен операта е театър, в който се пее. Просто не говориш, а пееш.
Как се справяте с емоциите и вредни ли са за пеенето?
Не са вредни! Колкото повече опит натрупвам, ставам по-чувствителна! Последните години открих в себе си, че още по-силно преживявам някои емоции на сцената. Не на шега мисля, че човекът на сцената трябва да е все едно гол – честен и искрен във всичките си емоции.
Има ли връзка между големината, силата на тялото и гласа?
Не знам защо сега се сещам за Кирил Манолов, който на последната „Аида“ се появи на сцената и всички станаха като джуджета. Освен че пееше мощно, присъстваше и доминираше като физика, въпреки че имаше и други големи певци и певици около него. Наистина се замислям над въпроса! Но аз разсъждавам така: имам еди-какъв си глас. Добре! Ако стана 90 кг., по-силен ли ще ми е гласът? Аз мисля, че няма.
Кое се учи в актьорското поведение на сцената и не може да се постигне по интуитивен път? От кого сте се учили?
Всичко! В зависимост от своята чувствителност, можеш да усвоиш много неща. Моят първи учител се казва Николай Павлов, той ми даде изключително много. Първо ме научи да не се страхувам на сцената. Когато имах щастието да пеем заедно във Велико Търново, където се учих много и от драматичните актьори, той винаги ме провокираше. Дори понякога се засягах, но той провокираше спонтанността на сцената, която е положена върху желязна логика. Това е като задача по математика. Решенията са много, но отговорът е един.
Правите ли дихателни упражнения и какви са те?
Може би е грешка, но специално дихателни упражнения не правя, защото ми се завива свят. Не казвам, че никога няма да правя, но аз смятам, че държа тялото и издържливостта си в кондиция чрез спорт. Спортът много ми помага.
Как избягвате прословутия „висок въздух“ – най-големия страх на певеца, който се движи?
Ами наистина с практика! И никога не маркирам на репетиции, за да мога чисто като спорт да преодолея нещата. Колкото репетиции ще има, толкова пъти ще го изпълня сто процента.
Как певецът подготвя тялото си за пеене?
Винаги търся в себе си активност, която в съзнанието ми е, че кръвта ми се движи из тялото в едно добро темпо. До голяма степен ми помага силата на мисълта, защото често ми се е случвало малко да съм спала, но когато трябва да пея, намирам в себе си мобилизация. Това е все едно да правиш серия в спорта. В съзнанието си казвам: „в тези часове аз ще бъда супер активна, ако ще после едва да стигна до вкъщи, за да си легна.“ Смятам, че физическата активност много помага тялото ти да е събудено, да е в кондиция. След това, разбира се, разпяване. И… скачам в боя!
За какво мислите преди да излезете на сцената?
Ооо! (с наслада и трепетно очакване) Първо, много се концентрирам. Обичам да преминавам мисловно през всички детайли, които трябва да направя, докато съм на сцената и изпълнявам ролята. Това много обичам да правя. Като на лента. Другото нещо е, че обичам секундите преди да изляза на сцената. Това последно ми се случи в „Баща ми бояджията“, защото все пак беше ново заглавие. Почувствах сърцебиене, адреналин и си казах: „Еееейй! Жива съм! Добре ми е!“ Не съм си казала в никакъв случай: „О, сега ще ми се вдигне въздухът от сърцебиенето и емоцията!“ Радвам се, че изпитвам тези силни емоции и усещания, които още повече ме концентрират!
При толкова изисквания от страна на режисьора и диригента към певеца, възможно ли е всички да бъдат изпълнени и къде е личният принос на артиста?
Какво означава да се изпълнят всички изисквания? Това е основно и в човешкото общуване: понякога тръгваш с едно намерение, а фактически се завива в друга посока, защото някой е направил компромис. Важно е всички страни да останат отворени, а не единият да нарежда, независимо дали е актьор или режисьор, защото така едната страна започва да се затваря, спира да тече енергия и всичко умира. В този процес на взаимоотношения между режисьор, диригент и певец трябва да циркулира енергия и тя да не спира.
Какво значи да направим ролята своя? Възможно ли е да разкрием своята индивидуалност в роля с богата и утвърдена традиция?
Разбира се, че може! Абсолютно всеки тон, всяко движение, всяка реакция да бъде удобна и логична за хората, които те гледат. Това означава ролята да е твоя. Времето тече. Непрекъснато нещата се променят. Затова изкуството не е спряло толкова векове. Само с появата на друг артист нещата вече са променени. Самата поява на сцената дава друг прочит и друг персонаж, защото си ти, не съм аз.
За какво репетицията не ни подготвя?
Винаги има изненади! По време на самите спектакли също! Това е част от интересното в професията ни, защото трябва да се справим! Да се справим и наистина да бъдем честни, това е ключ към много неща.
