Програми, проекти, бенефициенти

Напоследък финансиращите програми за култура никнат като гъби. Заради ковид пандемията някои от тях са твърде облекчени като условия. Достатъчно е кандидатът да попълни коректно автобиография и декларация, за да се нареди сред щастливите бенефициенти.

Пандемията отмина, но голяма част от извънредните мерки останаха – поредно свидетелство за прекомерното ни люшкане между крайности. Съгласно статистическите наблюдения в Европа, към 2019 г. България е сред страните с най-малък относителен брой работещи в културния сектор, а през 2021 г. сме вече в първата шестица по ръст на заетост…

Обяснението, че явлението е пореден популистки жест на неориентирани политици, е само отчасти вярно. Действащата регулация е заложила достатъчно възможности, сякаш в очакване на подходящ момент. Законът за закрила и развитие на културата и Устройственият правилник на ресорното Министерство предвиждат като водеща цел администрирането на конкурси за държавно финансиране на проекти. Създадени са Правила за подпомагане на консервационно-реставрационните дейности, визуалните изкуства, литературата, книгоиздаването, библиотеките, театъра, музиката и танца, читалищата , любителското творчество… Да не пропускаме и Бюджетна програма “Фестивали, конкурси и чествания”, която през 2022 г. е разпределила над 4,5 млн. лв.

Изпълнителна агенция “Национален филмов център” финансира проекти за игрални, документални и анимационни филми, копродукции – филми и сериали, възстановяване на разходи за завършен филмов проект, разпространение, промоция и показ на филми и фестивали и културни прояви.

Национален фонд “КултурНационален фонд “Култура”увеличи средствата за проекти през последните три години над 30 пъти. Подобен ръст няма как да се не се отрази на качеството и е предизвикателство за досегашния му капацитет. Фондът разпределя средства по програмите  Дебюти – визуални и  дигитални, екранни, литература, сценични изкуства и музика, Едногодишен грант,  Критика – иновативни модели, утвърдени модели, Мобилност – физически и юридически лица, артисти-любители, професионални артисти, Награди за високи постижения, Преводи, Програми за възстановяване на частни културни организации, общински, държавни регионални институти, организации за любителско творчество, и традиционния цирк Публики, Социално ангажирани изкуства – Кампании за адресиране на социален проблем чрез изкуство, Работа с общности и групи в неравностойно положение, Субсидии за проекти с национално значение, Творчески стипендии, Творческо развитие – организатори и участници и Целева подкрепа “Творческа Европа”.

Всеки от финансиращите държавни органи поотделно създава собствени правила, програми, обявява конкурси, ангажира външни експерти, изготвя заповеди, протоколи, публикации, анализи…

Дефекти и ефекти 

Проектното финансиране в културата вече дава многобройни дефекти с хроничен характер. Част от причините са в нереалистично планиране. Някои програми са с неизразходени средства заради липса на кандидати, а други са с прекомерно много кандидатстващи проекти. Регулацията също куца. Така например, финансирането на филмови продукции от Националния филмов център на практика не функционира заради недостатъци в Закона за филмовата индустрия. Дигитализацията, особено в Министерството на културата, практически липсва. Национален фонд „Култура“ частично е решил този проблем, но е подложен на сътресения, заради недостатъчния си административен капацитет.

Често насрещните мерки водят до допълнително объркване и конфликти от най-различен характер. На този фон се изтъкват като безспорни постижения увеличените средства, създадената конкурентна среда, насърчаването на творците, иновациите и независимия културен сектор.

В действителност, знаем си много добре как покълват семената на родното творчество. Общността е силно фрагментирана. Артистичните гилдии практически вегетират. Устремната девалвация в образованието подкопава последните жалки остатъци от професионални стандарти. Художествената критика е стигнала до мъртвата си точка.

За разлика от залинялата творческа среда, на линия са достатъчно сръчни кандидати, готови с охота да консумират новите придобивки. Сръчността в изкуството обаче е по-скоро атрибут на занаятчийството. Без да му мислят много, множащите се нейни представители могат да имитират вдъхновение, майсторство, оригиналност, но няма как да надскочат себе си.

Както преди повече от 250 години се е досетил Имануел Кант, творчеството, за разлика от занаята, не може да бъде възпроизведено повторно. И затова е уникална духовна ценност, а не материално богатство, което може да се тиражира безкрай. То си остава еднократен и често самотен акт на хора, които обществото в повечето случаи възприема като неудачници. Ако разпознаем техни „родственици“ сред хилядите имена, получили финансова помощ от програмите за култура, това ще бъде по-скоро изключение, отколкото правило.

Няма кой да спре „търговците в храма“. За тях изкуството е просто средство за лесни пари. Без особени усилия могат да се наредят и сред носителите на най-различни награди. Претенцията, че в този си вид действащите програми за финансиране на култура, допринасят за сериозното изкуството, е меко казано, израз на лекомислие.

Какво да се прави?

Голяма част от предложенията не изискват промени в законите и могат да се реализират в много кратки срокове. Основно предназначение на Министерството на културата е да систематизира данни, анализи, прогнози и да изготвя политики. Разпределението на средства с проекти е нещо различно, което изисква друг капацитет.

Национален фонд ‘Култура” e поел твърде много ангажименти. Има нужда от предефиниране на действащите програми. Част от тях могат да се изпълнят от специализирани звена с опит и натрупана експертиза. Фондът е добре да се съсредоточи в насърчаването на върхови прояви в културата и изкуствата с по-голяма гъвкавост в администрирането на конкурсните процедури.

Така например, има безспорни културни постижения. Не е уместно всяка година организаторите им да изготвят проекти. Те се нуждаят от специален статус, който да им отреди място във „висшата лига“ – с финансиране за срок от поне три години, периодична атестация и без право за участие с проекти по различните финансиращи програми от Министерството на културата, Национален фонд “Култура” или Национален филмов център. При слаби резултати, минават във „втора лига“, където условията са по-сурови и защитават своето съществуване с проект на конкурс. Мястото им във „висшата лига“ се попълва от други, които са го заслужили с показаното.  Подобна регулация, заимствана от спорта, гарантира хем дългосрочно планиране, хем „проветряване“ на системата.

Добре е да останат и програмите за дребномащабни и експериментални проекти, като своеобразна творческа лаборатория – с по-голяма степен на риск и с по-лимитирани очаквания за нещо гениално. Финансират се еднократно, с облекчени процедури, но също с безкомпромисни условия за качество.

Част от средствата във Фонда могат да се насочат към сходни общински фондове или програми, които следвайки определени стандарти да разпределят средства за местни проекти. По този начин ще се изпълни една от приоритетните цели на финансирания от ЕС План за развитие и устойчивост.

Програмите за творчески стипендии биха могли да се администрират съвместно с Министерството на труда и социалната политика. Тяхната цел е да гарантират социална закрила и да ограничат сивата и черната икономика в системата.

Програмите за любителско творчество също нямат място в Национален фонд “Култура”. Те могат да се реализират съвместно с Министерството на образованието и науката – включително и през дейностите за обучение през целия живот.

Подобни мерки ще помогнат изграждането на капацитет. Фондът ще се вгледа по-внимателно в качеството на предложенията, в наблюдението и в оценката на въздействието.

Безспорна е нуждата от стратегия, която да намести разбърканите пластове. Нейната конструкция се изгражда от статичните характеристики в културното самоизразяване /наследство, визуални, сценични изкуства, кино и аудиовизия, читалища и любителско творчество, библиотеки, книги, културни и творчески индустрии/, допълнена от динамиката в тяхното разгръщане /идея, създаване, показ, дистрибуция и архивиране/. Една добра стратегия за култура трябва да изгради стабилен корпус, в който да са балансирани хоризонталните и вертикални елементи.

Фазите са общо-взето ясни: анализ на нужди, фокус на наблюдение, събиране на данни, съгласие за дефиниции, структуриране на приоритети, индикатори за въздействие, интегриране със системите на образование, социално осигуряване, данъчна система, икономическо развитие, регионално управление, туризъм, национална сигурност… Но това е вече „друга опера“ и за тази цел е нужна отделна публикация…