Темата за състоянието на сценичните изкуства у нас предизвика реакция на Найден Тодоров – диригент и директор на Софийска филхармония. Публикуваме коментара от профила му във фейсбук с негово съгласие. Подзаглавията са редакционни.
От една страна, няма как да не се съглася с написаното от Любомир Кутин. От друга страна, искам да попитам, защо това е така.
Няма да го коментирам, само искам да изразя малко разлики в моето мнение, другото оставям на четящите.
Естествено, няма как да не защитя Софийската филхармония
По три причини:
а) Тя е национален институт и самото й присъствие в тази форма на финансиране е в противоречие с член 7, алинея 3 от ЗЗРК (Закона за закрила и развитие на културата). Но мога да си представя и причините, по които институтите по ал. 7 не са отделени от останалите – това би довело до още по-голямо противопоставяне на ДКИ от столицата и страната, което би било пагубно за всички.
б) Познавам колко и на какво ниво работят музикантите от СФ и работата им по никакъв начин не противоречи на финансовите резултати.
в) Като работещ в Софийска филхармония, естествено, че ме интересуват интересите на този състав. От друга страна ме боли за състави, с които съм работил и чиито резултати в някои случаи са най-меко казано противоречиви.
Само допреди 3 години институтът с най-тревожни финансови резултати беше за продължителен период от време сред челните в страната
и това при абсолютно същата методика, която функционира и в момента. Вероятно един анализ на промените в политиката на Русенска опера и известна корекция в тази политика би помогнал за нейното измъкване от финансовата криза, в която се намира и би предотвратил бъдещи подобни сътресения в държавните културни институти. Всъщност, това е, което искам да кажа. И да, осъзнавам, че ще бъда лош.
Заглавието на статията изразява основен капиталистически постулат
Заглавието на статията включва израза: Богатите стават все по-богати, бедните – все по-бедни. Това, всъщност, е доста основен капиталистически постулат. Той си има и своето съвсем логично обяснение, но аз тук не искам да пиша за политика. Въпросът ми е другаде: ако по-голямата част от българския народ (включително артистите) гласува вдясно, защо после се иска от държавата, която, според собствените ни желания върви в посока дясно, да следва крайно левия принцип “От всекиго според възможностите, всекиму според потребностите”?
Истината е, че от ситуацията, в която се намираме, няма “правилен” изход. Вероятно това е и една от основните причини министерството на културата да не прави никакви резки ходове (за което сме му благодарни, повярвайте ми).
И все пак…
