През последното десетилетие държавата финансира сценичните изкуства в България чрез специална Методика. Министерството на културата субсидира всеки лев приход от спектакли и концерти между 2,50 лева за драматичен театър и 8 лева за симфоничен оркестър. Заработеното от театрите и оркестрите в нашия случай е съотнесено спрямо населението в отделните области. Така всеки български гражданин получава средно по 9 лева от държавния бюджет за правото на достъп до театрални и музикално-танцови концерти и спектакли. Над две трети от областните ни центрове обаче регистрират под средните стойности. В четири от тях (заедно със София област) държавно финансиране изцяло липсва. Това е симптом за силно изразено неравенство.

Ако добавим и общинските театри и оркестри в София, ефектът от централизъм, съчетан с  неравнопоставеност по региони, придобива още по-негативни измерения. Вярно е, че и други общини финансират собствени оркестри, театрални и оперни трупи, но повечето от тях на практика вегетират. Възможен изход е сценичните изкуства, по подобие на музеите, галериите, библиотеките и читалищата, да се финансират като делегирана дейност от държавата  на основата на определен стандарт. Едно е ясно: системата е несправедлива в сегашното си състояние. Тя реално привилегирова едни, а ограничава други в достъпа до сценични изкуства.