Тези разсъждения нямат претенцията да подреждат институтите за сценични изкуства, а да предложат модел на оценка. Основен проблем в случая са съпоставимите данни. Тяхната липса ни принуди да работим с информация от 2017 г. В анализа са измерени малка част от дейностите в сценичните изкуства, но дори и в този вид, се надяваме да помогнат в създаването на по-надеждни ориентири за оценка.
За девета поредна година Министерството на културата организира и публикува комплексна оценка на държавните институти за сценични изкуства. Съгласно действащата наредба, обект на наблюдение и оценка са:
- усвояване на нови практики и създаване на помощни органи в управлението;
- познаване и спазване на нормативната уредба;
- състояние на трупата;
- надеждност на техническия екип;
- управленски капацитет;
- квалификация и професионален опит на мениджърското, маркетинговото и счетоводното звена;
- качество на взаимоотношения с местните власти и със синдикатите;
- финансова ефективност на продукцията на сценичния институт по следните критерии – съотношение на публичните субсидии към приходите от билети в %; приходите от билети към разходи в %; себестойност на един зрител; акумулиране на допълнителни средства – спонсорства, дарения и други финансови ресурси;
- поддържане и инвестиране в материално техническата база;
- ефективност от стопанисването на собствеността;
- креативност на художествения избор по следните критерии – нови заглавия; класически и съвременни автори; жанрово разнообразие на сценичната продукция; развитие на творците;
- качество на продукцията – селекции за участия на национални форуми и фестивали, номинации и награди; участие в международни форуми и турнета; прес-досие с отзиви в медиите; експертни оценки в доклади и в специализирани издания;
- брой представления на спектакъл/ концерт във и извън собственото сценично пространство;
- приходи от билети на сценичната продукция;
- брой зрители на сценичния продукт;
- наличие на специални целеви групи; работа с аудитории;
- PR кампании и акции, фен клубове, интернет страници и блогове, електронна продажба на билети и др.
Комплексната оценка се счита за отлична при получени над 70% от общия сбор от точки в оценъчните карти на комисията; добра – при получени от 50% до 70% от общия сбор от точки в оценъчните карти на комисията; средна – при получени от 30% до 50% от общия сбор от точки в оценъчните карти на комисията; слаба – при получени под 30% от общия сбор от точки в оценъчните карти на комисията. При получена годишна оценка „слаба” субсидията на държавния културен институт за следващата година се редуцира.
Няма спор, периодичното атестиране на сценичните изкуства е необходимо. Стигнем ли до критериите, ситуацията се усложнява. Как например, да измерим качеството на взаимоотношенията с местните власти – какви проекти са реализирани, колко средства е отпуснала общината, дали и как участва театърът в общински иницативи?
Подобен е и случаят с „креативността на художествения избор“. Ако терминът „нови заглавия“ е ясен като съдържание, то „класически и съвременни автори“ има опасност да обърка всеки. „Жанровото разнообразие на сценичната продукция“ също трудно се поддава на ясна преценка, заради различията в предмета на дейност. Едни са по-широкоспектърни в правото да представят всички сценични изкуства, а спрямо оркестрите, например, има ред ограничения. „Развитието на творците“ също е не докрай изяснено – обем на ангажираност, разнообразие на творческите задачи, проведени обучения, семинари, майсторски класове, получена нова образователна степен?…
„Ахилесовата пета“ на комплексната оценка обаче е качеството на продукцията. Селекциите за участия на национални и международни форуми и фестивали, номинации и награди са описани в приложенията към Методиката, без да е ясно как се е стигнало точно до тях. Често участието в турнета произвежда дефекти, вместо ефекти, но това няма как да влезе в оценъчните карти. Прес-досие с отзиви в медиите, експертни оценки в доклади и в специализирани издания е практика, която няма как да бъде систематизирана и преценена непредубедено.
Така, в крайния си вид, оценките са плод на обобщена информация с проблематична достоверност. Няма ги и инструментите за самооценка. Така, закономерно, един театър тази година може да е на върха, а догодина – сред заклеймените „слабаци“. Примерът с операта в Русе е показателен.
Представените данни са опит за структуриране на оценка на държавните театри в България, на основата на обществено достъпната информация. За целта са анализирани няколко конкретни показатели, за които министерството на културата, националната статистика и театрите разполагат с публикувани данни:
- среден приход от представление;
- средна цена на билет;
- пазарен дял на публиката спрямо населението по области;
- пазарен дял на приходите спрямо населението по области;
- публичност чрез последователите на културния институт във фейсбук.
Средният приход от представление – ключ към ефективност в управлението
Високите средни приходи означават и по-високи цени на билетите. Голяма част от театрите в по-малките селища са поставени в неизгодна позиция. Там билетите са значително по-евтини. Камерните представления, спектаклите за деца, за хора в неравностойно положение също се озовават на дъното в резултатите… Нагоре излизат музикално-сценични изкуства и институтите в големите градове, където билетите са най-скъпи. И все пак, високата ефективност, изразена със средния приход, е надежден аргумент в полза на „щадящо“ ангажиране на творчески капацитет. Тя е и относително стабилен ориентир за добро планиране, качество на работа със синдикатите по отношение на графици, репетиции, работно време… Резултатите показват силно изразено разслоение в челото. Първата група е разположена в разлика от близо 2000 лв.: от Държавна опера – Пловдив (5766) до Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив (3581). Следващата група, условно назована „2000“ (с приход между 2000 и 3000 лв.) включва вече и значителен брой театри в големите градове. Групата „1000“ (с приход между 1000 и 2000 лв.) е територия на средните и по-малки градове. Групата „минус 1000“ е доминирана от куклените театри. Една класация на първите три от различни подгрупи, в зависимост от предмета на дейност изглежда така:
ДРАМАТИЧНИ ТЕАТРИ
- Драматичен театър “Н. О. Масалитинов” – Пловдив
- Драматичен театър “Адриана Будевска” – Бургас
- Народен театър “Иван Вазов” – София
ДРАМАТИЧНО – КУКЛЕНИ ТЕАТРИ
- Театър 199 “Валентин Стойчев” – София
- Драматично-куклен театър “Константин Величков” – Пазарджик.
- Драматично-куклен театър “Иван Димов” – Хасково
КУКЛЕНИ ТЕАТРИ
- Куклен театър – Стара Загора.
- Куклен театър – Варна
- Куклен театър “Георги Митев – Жоро” – Ямбол
МУЗИКАЛНО-ДРАМАТИЧНИ ТЕАТРИ И ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛНИ ЦЕНТРОВЕ
- Театрално-музикален център – Разград
- Музикално-драматичен театър – Велико Търново
- Театрално-музикален център “Димитър Димов” – Кърджали
ОПЕРИ, ОПЕРНО-ТЕАТРАЛНИ ЦЕНТРОВЕ И МУЗИКАЛНО-БАЛЕТНИ ЦЕНТРОВЕ
- Държавна опера – Пловдив.
- Софийска опера и балет.
- Държавна опера – Стара Загора
ФИЛХАРМОНИИ, СИМФОНИЕТИ И АНСАМБЛИ
- Софийска филхармония.
- Плевенска филхармония.
- Симфониета – Шумен
Пазар и регулация
Индикаторът „пазарен дял на публиката“ е изведен, като броят на регистрираните посещения се разделят на броя на населението в съответната административна област. Оценката на този индикатор балансира деформациите, заложени в предния. Културните оператори в големите градове са подложени на много по-ожесточен конкурентен натиск – вътрешен, от другите държавни и общински театри или оркестри в същото населено място, външен, от гастролиращи трупи – публични или частни от други селища. Там, както и на много други места, най-често действа „законът на джунглата“ – без координация, договаряне, картелиране на таргет групи, цени и т.н.
В по-благоприятна позиция са институтите, които са единствени в региона. Те са нещо като монополисти и публиката няма избора на човека от големия град. Долният списък, с малки изключения, е показателен.
ДРАМАТИЧНИ ТЕАТРИ
- Драматичен театър “Н. О. Масалитинов” – Пловдив
- Драматичен театър “Рачо Стоянов” – Габрово
- Драматичен театър “Невена Коканова” – Ямбол
ДРАМАТИЧНО – КУКЛЕНИ ТЕАТРИ
- Драматично-куклен театър “Константин Величков” – Пазарджик
- Драматично-куклен театър “Иван Димов” – Хасково
- Драматично – куклен театър – Силистра
КУКЛЕНИ ТЕАТРИ
- Куклен театър – Видин
- Куклен театър – Търговище
- Куклен театър – Сливен
МУЗИКАЛНО-ДРАМАТИЧНИ ТЕАТРИ И ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛНИ ЦЕНТРОВЕ
- Театрално-музикален център – Разград
- Театрално-музикален център “Димитър Димов” – Кърджали
- Музикално-драматичен театър – Велико Търново
ОПЕРИ, ОПЕРНО-ТЕАТРАЛНИ ЦЕНТРОВЕ И МУЗИКАЛНО-БАЛЕТНИ ЦЕНТРОВЕ
- Държана опера – Русе
- Театрално-музикален продуцентски център – Варна
- Държавна опера – Стара Загора
ФИЛХАРМОНИИ, СИМФОНИЕТИ И АНСАМБЛИ
- Плевенска филхармония
- Симфониета – Шумен
- Софийска филхармония
Ако съотношението брой на публика – население от областта показва до каква степен съответният културен институт е припознат като значим фактор на културната карта в региона, то съотношението реализирани приходи – население показва какви позиции е заел в местната пазарна среда.
Данните не могат да са пълни, ако не знаем каква част от публиката се привлича от турнета, но все пак са ориентир. Ето и нашето подреждане на първите три по подкатегории:
ДРАМАТИЧНИ ТЕАТРИ
- Драматичен театър “Сава Огнянов” – Русе
- Драматичен театър “Рачо Стоянов” – Габрово
- Драматичен театър “Н. О. Масалитинов” – Пловдив
ДРАМАТИЧНО – КУКЛЕНИ ТЕАТРИ
- Драматично-куклен театър „Константин Величков“ – Пазарджик
- Драматично-куклен театър “Иван Димов” – Хасково
- Драматично-куклен театър “Васил Друмев” – Шумен
КУКЛЕНИ ТЕАТРИ
- Куклен театър – Видин
- Куклен театър – Търговище
- Куклен театър – Сливен
МУЗИКАЛНО-ДРАМАТИЧНИ ТЕАТРИ И ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛНИ ЦЕНТРОВЕ
- Театрално-музикален център – Разград
- Театрално-музикален център “Димитър Димов” – Кърджали
- Музикално-драматичен театър – Велико Търново
ОПЕРИ, ОПЕРНО-ТЕАТРАЛНИ ЦЕНТРОВЕ И МУЗИКАЛНО-БАЛЕТНИ ЦЕНТРОВЕ
- Държавна опера – Русе
- Театрално-музикален продуцентски център – Варна
- Държавна опера – Стара Загора
ФИЛХАРМОНИИ, СИМФОНИЕТИ И АНСАМБЛИ
- Плевенска филхармония
- Симфониета – Видин
- Софийска филхармония
Критерият „средна цена на билет“ отново дава предимство на „големите“.
ДРАМАТИЧНИ ТЕАТРИ
- Драматичен театър “Н. О. Масалитинов” – Пловдив
- Народен театър “Иван Вазов” – София
- Сатиричен театър “Алеко Константинов” – София
ДРАМАТИЧНО – КУКЛЕНИ ТЕАТРИ
- Драматично-куклен театър “Константин Величков” – Пазарджик
- Драматично-куклен театър “Иван Димов” – Хасково
- Драматично-куклен театър “Васил Друмев” – Шумен
КУКЛЕНИ ТЕАТРИ
- Куклен театър – Варна
- Куклен театър – Пловдив
- Куклен театър – Бургас
МУЗИКАЛНО-ДРАМАТИЧНИ ТЕАТРИ И ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛНИ ЦЕНТРОВЕ
- Театрално-музикален център – Разград
- Музикално-драматичен театър – Велико Търново
- Театрално-музикален център “Димитър Димов” – Кърджали
ОПЕРИ, ОПЕРНО-ТЕАТРАЛНИ ЦЕНТРОВЕ И МУЗИКАЛНО-БАЛЕТНИ ЦЕНТРОВЕ
- Софийска опера и балет
- Държавна опера – Пловдив
- Театрално-музикален продуцентски център – Варна
ФИЛХАРМОНИИ, СИМФОНИЕТИ И АНСАМБЛИ
- Софийска филхармония
- Плевенска филхармония
- Симфониета – Видин
Социалните мрежи като надежден инструмент за измерване на публичността
Колкото по-лесно се създава публично съдържание, толкова по-отговорна е мисията да бъде „омагьосана“ аудиторията. Конкурентните предложения обещават най-често удоволствия и наслада. Качествените артистичните покани са от друг порядък. Те ангажират рефлекси за оценка и критически поглед към околния свят. Не всичко е приятно и забавно, но е смислено и си заслужава преживяването.
Съвременните информационни технологии, заедно с изкушенията „за убиване на времето“, дават неизброими възможности за преценка на резултатите от всяка публична актвност. В началото на април 2019 г. бяха измерени последователите от страниците във фейсбук на театрите и оркестрите. Това, на фона на останалите данни от 2017 г. създава условия за известни деформации, но все пак е повече от нищо… За да оценим реалната им тежест, съотнесохме техния брой спрямо броя на населението в административната област, където работи театърът. За Музикален и балетен център – София и Тетатрално-музикален продуцентски център – Варна са измерени и усреднени стойностите на последователите в официалните страници и на техните подразделения (ДМТ „Стефан Македонски“, Балет „Арабеск“, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера – Варна).
Създаването на страница в най-разпространената социална мрежа изисква почти нулеви инвестиции. Въпреки това се оказва, че седем държавни театри в страната нямат фейсбук страница. Сред тях са:
Симфониета – Шумен – с личен профил
Театрално-продуцентски център “Димитър Димов” – Кърджали – с неофициална страница
Драматичен театър “Невена Коканова” – Ямбол
Държавен фолклорен ансамбъл “Филип Кутев”
Куклен театър “Георги Митев – Жоро” – Ямбол
Куклен театър “Дора Габе” – Добрич
Куклен театър – Сливен
Класирането на първите три от всяка категория изглежда по следния начин:
ДРАМАТИЧНИ ТЕАТРИ
- Драматичен театър “Н. О. Масалитинов” – Пловдив
- Народен театър “Иван Вазов” – София
- Родопски драматичен театър “Николай Хайтов” – Смолян
ДРАМАТИЧНО – КУКЛЕНИ ТЕАТРИ
- Драматично-куклен театър “Иван Димов” – Хасково
- Драматично-куклен театър “Константин Величков” – Пазарджик
- Драматично-куклен театър “Васил Друмев” – Шумен
КУКЛЕНИ ТЕАТРИ
- Куклен театър – Русе
- Куклен театър – Видин
- Куклен театър – Габрово
МУЗИКАЛНО-ДРАМАТИЧНИ ТЕАТРИ И ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛНИ ЦЕНТРОВЕ
- Театрално-музикален център – Разград
- Театрално-музикален център “Димитър Димов” – Кърджали
- Музикално-драматичен театър – Велико Търново
ОПЕРИ, ОПЕРНО-ТЕАТРАЛНИ ЦЕНТРОВЕ И МУЗИКАЛНО-БАЛЕТНИ ЦЕНТРОВЕ
- Държавна опера – Пловдив
- Държавна опера – Стара Загора
- Държавна опера – Бургас
Обобщените данни
Генералната максимална оценка в нашия случай е 255 точки. Тя се получава на основата на коефициенти, с които се оценяват позициите на 51 културни института – тези с най-високи резултати започват от 51 и следват в низходящ ред. В измерването на фейсбук активностите начислените точки са от 51 до 8. Седемте институти без действаща фейсбук страница получават по 0 точки. За да са съвместими нашите резултати с данните от Комплексната оценка на Министерството на културата, са индексирани със съответния коефициент, за да се оформи максимална стойност от 150 точки.
Очевиден е по-широкият диапазон на получените оценки в нашето изследване: от 24 точки за Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ – Благоевград до 141 точки за Драматичен театър “Н. О. Масалитинов” – Пловдив. Резултатите от Комплексната оценка на Министерството на културата варират от 35 точки на Симфониета – Враца до 132 т. за Куклен театър – Сливен. Най-близки по резултат, с разлика само от 1 точка, са показателите на драматичните театри:
- Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово;
- Драматичен театър – Търговище;
- Драматично-куклен театър – Враца.
Най-голямо занижение от наша страна, в сравнение с оценките на министерството на културата, са резултатите на куклените театри:
- Куклен театър – Пловдив – минус 93 т.;
- Куклен театър – Сливен – минус 88 т.;
- Куклен театър – Бургас – минус 87 т.
Представената система за оценка завишава в най-голяма степен показателите, в сравнение с министерството на културата, на музикално-сценични институти:
- Държавна опера – Стара Загора – 53 т.;
- Държавна опера – Русе – 41 т.;
- Плевенска филхармония – 35 т.
След като фокусът е преди всичко в икономическите показатели, резултатите очевидно деформират постиженията на театрите с по-изявена социална насоченост. От друга страна, като че ли се преекспонират постиженията на музикалните институти. Затова е добре да си имаме едно наум, когато съпоставяме данни. Все пак, да не забравяме, че това е опит, който макар с неизбежните дефекти, пресъздава картина, която си струва да се обсъди и коментира. И в края, заслужава си да се коригира още един недостатък в действащата Комплексна оценка на Министерството на културата: липсата на съдържателни аргументи. А те са толкова важни, за да констатират, насърчат или да се оспорят някои действия на театрите. Ето как изглежда нашата аргументация за получените оценки, на основата на измерените показатели:
Драматичен театър “Н. О. Масалитинов” – Пловдив
Институтът има най-високи показатели за публичност. Пазарният дял на публиката, средната цена на билет и средният приход също са сред най-високите за страната. Относително по-ниски резултати са показани в пазарния дял на реализираните приходи.
Драматично-куклен театър “Константин Величков” – Пазарджик
Има най-висока оценка в пазарния дял на приходите, съотнесени спрямо броя на населението в областта. На второ място по значимост е пазарният дял на привлечената публика. Театърът има добре структурирана публичност в социалните мрежи. Успява да постигне резултатите си на основата на относително по-ниска средна цена на билет и по-нисък относителен дял на приход от представление.
Държавна опера – Стара Загора
Позицията на оперния театър се крепи в най-голяма степен на добре организираната публичност в социалните мрежи. Втори по значимост е средният приход от спектакли и концерти. Непосредствено след него се нарежда относително високата средна цена на билет. Пазарният дял на приходи е с близки стойности до изброените компоненти в оценката. Относително най-големи резерви се съдържат в по-ниския пазарен дял сред публиката в областта.
Театрално-музикален продуцентски център – Варна
Най-голям принос в резултатите на института имат високата средна цена на билет и постигнатия висок пазарен дял на приходи спрямо населението в областта. На трето място по значение е средният приход. Добрите показатели на публичност в социалните мрежи също регистрират високи стойности. Относително най-нисък е пазарният дял на привлечената публика.
Държавна опера – Пловдив
Театърът има най-високи показатели от всички сценични институти по среден приход. Това е ясно указание за ефективен мениджмънт. Много високи стойности показва в средната цена на билет и публичното си присъствие чрез социалните мрежи. Пазарният дял на постигнатите приходи показват значително по-ниски стойности, но са над средните. Най-скромни са резултатите по пазарен дял на привлечената публика.
Драматичен театър “Сава Огнянов” – Русе
Основният фактор в успешното представяне на театъра има високият пазарен дял на приходи на база броя на населението в областта. Средният приход, средната цена на билет и пазарният дял на привлечената публика са с почти изравнени стойности. Театърът показва относително най-ниски резултати в публичността.
Драматичен театър “Адриана Будевска” – Бургас
Основни фактори в положителните резултати са високият среден приход и добре организираната публичност. На второ място, с равни стойности, се нареждат средната цена на билет и високия пазарен дял на реализирани приходи сред местната общност. Относително най-големи резерви се съдържат в обезпечаване на по-висок дял на посещаемост сред местната публика.
Софийска опера и балет
Националният ни оперен театър е водещ по отношение на средната цена на билет и среден приход от спектакловата си дейност. Пазарният дял на реализираните приходи също има добри стойности. Организацията на публичното присъствие регистрира относително изоставане, а сравнително най-скромни са резултатите по отношение на реализирания пазарен дял на местна публика.
Народен театър “Иван Вазов” – София
Националният ни театър има водеща роля в организацията на публичността. Средната цена на билетите също показва високи стойности. Средният приход от спектакли и пазарният дял на реализираните приходи на база броя на населението в столицата регистрират относително по-ниски резултати. Най-скромни са показателите за пазарния дял на привлечената публика.
Драматично-куклен театър “Иван Димов” – Хасково
Театърът показва добри резултати в пазарния дял на реализираните приходи. На второ място по значимост е постигнатият пазарен дял на публика. С близки стойности се характеризира публичността. Значително отстъпват средният приход и средната цена на билет.
Държавна опера – Русе
Оперният театър демонстрира сравнително най-високи резултати в критерия „пазарен дял на реализираните приходи“. На второ място по значимост е средният приход от спектакли. Пазарният дял на ангажираната публика и средната цена на билет също са с високи стойности. Относително най-ниски резултати показва в организацията на публичното си присъствие в социалните мрежи.
Драматичен театър “Рачо Стоянов” – Габрово
Театърът дължи високите си резултати в най-голяма степен на високия пазарен дял на привлечената публика, реализирани приходи и добре организирана публичност. Значително по-ниска е стойността на билетите.
Музикално-драматичен център – Разград
Това е единственият институт, който регистрира два най-добри показатели от изследваните пет: пазарен дял на привлечената публика и пазарен дял на реализираните приходи. Същевременно средната цена на билет и средно реализираните приходи са сред средните в сравнение с останалите. Най-ниски стойности показва организацията на публичността.
Плевенска филхармония
Оркестърът се откроява с високите си средни приходи от концерти. Средната цена на билетите и пазарният дял на реализираните приходи са също с добри показатели. Организацията на публичност в социалните мрежи и пазарният дял на привлечената публика отстъпват значително по-назад.
Драматичен театър – Търговище
Добрата публичност, високият пазарен дял на привлечена публика и реализирани приходи са сред основните преимущества на театъра. Регистрирано е относително изоставане по среден приход от спектакли и средна цена на билет.
Софийска филхармония
Националният ни филхармоничен оркестър е на второ място по средна цена на билет и на трето по среден приход от концерт. Малко по-назад е по показателя „публичност“, а скромен резултат е регистрирал по отношение на пазарния дял на привлечената местна публика.
Държавна опера – Бургас
Най-голям принос за показателите на оперната трупа има публичността, средният приход и средната цена на билет. Пазарният дял на привлеченит приходи също е с относително добри стойности. Най-скромни са резултатите по пазарния дял на привлечената публика.
Драматично-куклен театър “Васил Друмев” – Шумен
Относително най-високи и почти равностойни резултати показва в пазарния дял на публиката, на приходите и публичността. По-ниски са показателите за среден приход и средна цена на билетите.
Драматично-куклен театър “Иван Радоев” – Плевен
Театърът има относително най-добре организирана публичност. Пазарният дял на привлечената местна публика също е със стойности над средните. Пазарният дял на приходите е около средните, а най-ниски са резултатите от средната цена на билет.
Драматичен театър “Невена Коканова” – Ямбол
Театърът показва добри резултати в постигнатия пазарен дял на приходи и публика. Характеризира се със средни приходи и стойности на билет също около обичайните, но липсата на работеща фейсбук страница е основен проблем за понижената крайна оценка.
Драматичен театър – Добрич
Театърът се характеризира с високи стойности по отношение на среден приход от спектакъл, пазарен дял на реализираните приходи, средна цена на билет и пазарен дял на привлечена публика. Най-ниски резултати са регистрирани в публичността.
Държавен музикален и балетен център – София
Институтът е с добри стойности в сферата на средния приход и средната цена на билет. Пазарният дял от приходите са около средните за страната. Най-ниски стойности са регистрирани по отношение на пазарния дял на публиката и публичността.
Театър “Българска армия” – София
Най-високи показатели са регистрирани в сферата на средните приходи, публичността и средната цена на билети. Относително най-скромни са показателите за пазарен дял на публика и приходи.
Драматично-куклен театър – Враца
Със стойности над средните за страната се характеризират публичността и пазарният дял на привлечената публика. Пазарният дял на приходите, средният приход и средната цена на билет са със стойности под средните за страната.
Сатиричен театър “Алеко Константинов” – София
Основни фактори в оценката на театъра са средната цена на билет и средните приходи. Регистрираната публичност е малко под обичайните стойности за страната, докато пазарният дял на приходи и публика имат най-скромен дял в оценката.
Симфониета – Видин
Относително най-високи стойности са регистрирани по отношение на пазарния дял на приходите и на публиката. Средната цена на билет и публичността са около средните за страната, а най-скромни са резултатите от реализираните средни приходи.
Куклен театър – Видин
Театърът е регистрирал едно от най-високите постижения в страната по пазарен дял на привлечената публика. Пазарният дял на приходите и публичността са над обичайните за страната. Най-ниски са резултатите в средната цена на билет.
Драматичен театър “Стефан Киров” – Сливен
Средните приходи, публичността и средната цена на билет са сред резултатите, надвишаващи обичайните за страната. Ниският пазарен дял на приходите и публиката са сред негативите на института.
Родопски драматичен театър
Театърът се отличава с едни от най-високите постижения в сферата на публичността. Всички останали показатели са около и малко над средните за страната.
Театрално-продуцентски център “Димитър Димов” – Кърджали
Институтът регистрира сравнително високи резултати по отношение на пазарния дял на привлечената публика и реализирани приходи. Средната цена на билет и средните приходи са под обичайните стойности. Най-голямата слабост е публичността.
Музикално-драматичен театър – Велико Търново
Всички стойности на института, с изкление на публичността, са около средните за страната. Липсата на работеща фейсбук страница е основен негатив.
Куклен театър – Търговище
Театърът регистрира едни от най-високи резултати по отношение на пазарния дял на привлечена публика. Публичността е в рамките на обичайните стойности, докато средният приход и средните цени на билети са сред най-ниските за страната.
Младежки театър “Николай Бинев” – София
Средната цена и приход от спектакли са над средните. Публичността – около обичайните стойности, докато пазарният дял на реализирани приходи и особено пазарният дял на публиката, са сред най-ниските стойности в страната.
Симфониета – Шумен
Средните приходи са над средните, цената на билет – около средните. Пазарният дял на привлечена публика и приходи са под средните. Липсата на работеща фейсбук страница е основен негатив.
Театър 199 “Валентин Стойчев” – София
Регистрира висока средна цена на билет и среден приход около средния за страната. Относително ниски стойности отчитат показателите в сферата на публичността, а най-скромни резултати са регистрирани по отношение на пазарния дял на реализираните приходи и привлечена публика.
Драматичен театър “Гео Милев” – Стара Загора
Средната цена на билет и средните приходи са около обичайните стойности за страната. Регистрираната публичност е малко под средната, а постигнатият пазарен дял от публика и приходи, са на по-ниско равнище.
Драматичен театър – Ловеч
Театърът има сравнително добре организирана публичност. Средните приходи от спектакъл, пазарният дял на привлечената публика и средната цена на билет са малко под средните за страната. Най-ниски са показателите по отношение на пазарния дял на реализираните приходи.
Куклен театър – Габрово
Най-високи стойности са постигнати в сферата на пазарния дял на публиката. Публичността е със стойности над средните, докато пазарният дял на приходите, средната цена на билет и особено средният приход от спектакли са сред най-ниските за страната.
Куклен театър “Георги Митев – Жоро” – Ямбол
Постигнатият пазарен дял на привлечена публика е сред най-добрите за страната. Пазарният дял на приходите са над обичайните стойности. Средната цена на билет и средните приходи са сред най-ниските, а липсата на работеща фейсбук страница е основен негатив за института.
Куклен театър – Русе
Театърът се отличава с едно от най-високите равнища на публичност, около среден постигнат пазарен дял на публика, доста нисък пазарен дял на приходи и показва едни от най-ниските стойности по отношение на среден приход и средна цена на билет.
Драматично – куклен театър – Силистра
Театърът регистрира високи стойности на пазарен дял на привлечена публика, под средни стойности на публичност и приходи и показва сред най-ниските резултати по цени на билети и среден приход от спектали.
Куклен театър – Стара Загора
Най-добри показатели са постигнати в сферата на публичността. Цената на билетите и средният приход от спектакли са около средните. Пазарният дял на публика и приходи са с ниските стойности.
Театрална работилница “СФУМАТО” – София
Относително най-високи показатели са постигнати в средната цена на билети. Равнището на публичност е около средните стойности. Пазарният дял от привлечена публика и приходи са най-ниските в страната.
Куклен театър – Сливен
Постигнатият пазарен дял на привлечена публика е сред достойнствата на театъра. Пазарният дял на приходи са малко под обичайните. Средният приход и цена на билет са сред най-ниските у нас. Публичността е на ниско ниво.
Куклен театър – Варна
Публичността и средната цена на билет са около обичайните стойности. Останалите показатели – среден приход, пазарен дял на публиката и пазарен дял на приходите са малко под средните стойности за страната.
Куклен театър – Бургас
Пазарният дял на публиката и публичността са около средните стойности за страната. Пазарният дял на постигнати приходи, средната цена на билет и средните приходи, са на доста по-ниски равнища.
Куклен театър “Дора Габе” – Добрич
Пазарният дял на привлечената публика е над средните за страната стойности. Пазарният дял на реализираните приходи – малко под тях. Средната цена на билет и средните приходи от спектакъл са сред най-ниските за страната. Публичността не е добре организирана.
Държавен фолклорен ансамбъл “Филип Кутев”
Показва относително високи стойности на средни приходи. Пазарният дял на привлечената публика и реализирани приходи са едни от най-ниските. Институтът продава най-евтините билети за страната. Липсва фейсбук страница.
Куклен театър – Пловдив
Средната цена на билет и публичността са малко под обичайните. Останалите показатели са сред най-ниските за страната.
Симфониета – Враца
Публичността, средният приход и средната цена на билет са сред обичайните за страната стойности. Пазарният дял на привлечената публика и приходите са сред най-ниските за страната.
Драматичен театър “Н. Й. Вапцаров” – Благоевград
Средните приходи са около обичайните стойности. Средната цена на билета е малко под тях. Пазарният дял на привлечена публика и приходи са на ниски нива. Публичността създава най-големи негативи, предвид липсата на работеща фейсбук страница.
