Митрополит Симеон е първият екзархийски варненски митрополит, избран за такъв през 1872 година. Всъщност той е избран първоначално като преславски митрополит, но с решението на църковно-народния събор от 1871 година двете епархии Варненска и Преславска са обединени в една и след това варненци го поискват и за свой митрополит и така Митрополит Симеон става Варненски и Преславски Митрополит – така е неговата титла. Такъв той е в продължение на цели 65 години между 1872 и 1937, т.е. в течение на цели 65 години – това е случай без прецедент в българската и изглежда и в извънбългарската църковна история. Той и до ден днешен е най-младият митрополит, избран само на 32 години. С неговото име са свързани всички промени, които стават във Варна и в цяла Североизточна България след Освобождението чак до 30-те години, затова защото Митрополит Симеон е човекът, който по някакъв начин свързва времената на българската история преди и след Освобождението.

Митрополит Симеон е в основата на образованието на този регион. Нека само това да кажем, че от 1873 година, когато се провежда известният Шуменски учителски събор, в основата, на който стои Митрополит Симеон и който го възглавява, започва унификацията на образователното дело за България. Ето интересен факт – това, че до ден днешен учебната година в България започва на 15 септември и трае до 15 юни, за първи път е определено с актовете на този Шуменски учителски събор.

Според фермана за учредяване на Българската екзархия Варна е извън диоцеза на Българската екзархия, и не само Варна, а още 15 селища по черноморското крайбрежие са извън диоцеза на Българската екзархия и въпросът по нататък е бил за привличането на Варна и тези селища в рамките на екзархията, нещо, което се дължи особено на усилията на Митрополит Симеон.

Когато се чества 50 годишнината на Девическата гимназия във Варна през 1931 година, Митрополит Симеон пише една малка статия „50 години Девическа гимназия“ и казва, че сега вече се виждат плодовете на онова, което ние посяхме тогава. Тъкмо Митрополит Симеон има едно писмо, в тома, който подготвям за него, до Димитър Агура за значението на образованието във Варна и то точно образованието на женския пол, както казва, че ако някой отвоюва Варна от гърцизма и го направи български град, казва той, това ще бъдат жените, затова защото те са тези, които възпитават децата и ги учат на езика, а мъжкият пол след това по тогавашните правила влиза в казармата или учрежденията и така или иначе той не е проблем да бъде българизиран, много грубо казано. Фактически женският пол е този, който би се съпротивлявал. И ако ние направим така че той да бъде образован, когато ученичките след това станат майки, те ще предадат на своите деца. И казва точно това, след 50 години, когато се сменят две поколения във Варна, той казва с абсолютно чиста съвест, че ето сега се вижда какви са резултатите на това, което посяхме преди 50 години през 1881 година с основаването на Девическата гимназия. Между другото, изобщо не е случайно, че зданието е толкова монолитно и красиво.

Митрополит Симеон не е само участник, но и свидетел на някои от ключовите събития в българската история – като Съединението на Княжество България и Източна Румелия, което става в момент, когато Княз Александър Батенберг е във Варна, това е добре известен исторически факт. И фактически двете ключови фигури, които по това време са във Варна са естествено Князът и Владиката. Нека тук отбележа, че Митрополит Симеон е онзи, който е благословил Княз Батенберг на българския престол, т.е. казано другояче българската държава е осветена тъкмо от Митрополит Симеон. Той е човекът, който я е благословил за нейното съществуване чрез нейния първи княз.

Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и е с медийното партньорство на Радио Варна.