You are currently viewing КУЛТУРА И ИЗКУСТВО ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 2022
И през 2022 г. за втори пореден път не се проведе Международния балетен конкурс. Кадър от финала на последното издание на конкурса през 2018 г. Снимка Нина Локмаджиева

КУЛТУРА И ИЗКУСТВО ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 2022

Текстът е резултат от създаването на платформата Дигитален каталог на фестивалите във Варна https://varnafestivals.eu/, работата по Стратегията за развитие на културата на Община Велико Търново, изготвяне на План за привличане на публиките на Община Бургас. За целта бяха проучени и актуални изследвания на Евростат и Национален статистически институт. Някои липсващи данни бяха осигурени и със заявление за достъп до обществена информация до Министерство на културата и Община Варна. Изводите от анализа могат да послужат като ориентир за културни политики в широк спектър от дейности.

България през погледа на европейската статистика

Данните от Евростат открояват редица тревожни факти и тенденции. България е на последно място в ЕС по брой на студенти във висшето образование в области, свързани с културата. 

Заетите в културата са с около един пункт под средните стойности за ЕС  от 2,6%. Малък е и броят самонаети в културата и изкуствата – близо два пъти под средните стойности за ЕС. За сметка на това, твърде висок дял работят в бюджетната сфера. Подобна ситуация подхранва нездрави зависимости от бюрократизираната държавна машина и от едноличната воля на управляващите в нея, върху чийто действия липсва ефективен публичен контрол. 

Заедно с Италия, страната ни е на последно място в ЕС по брой на ангажирани с култура и изкуства младежи между 15 и 29 години. Малко са и  предприятия с предмет културни дейности – едва 3,1% при среден показател в ЕС 5%. Закономерно, система в културата работи крайно неефективно. Към 2018 г. в България 10,5 хил. нефинансови предприятия генерират около 420 млн. евро добавена стойност, което съставлява 1,7% от Брутния вътрешен продукт, при 2,7 % за ЕС.

Варна през погледа на националната статистика

Книгоиздаването, с 670 заглавия през 2022 г., нарежда Област Варна след София (7 734), Пловдив (837) и Велико Търново (749), а по издадените тиражи и след Бургас. По отношение на броя и тиражите на издадените вестници Област Варна придобива все по-маргинален статут. Независимо от навлизането на интернет, печатните периодични издания продължават да имат важна роля в оформянето и заявяването на локална идентичност и да изпълняват мисията за дебатирането на различни теми в местния живот. 

В Област Варна има 227 библиотеки с 3,4 млн. тома библиотечен фонд. По този показател се нарежда след София, Пловдив и Велико Търново, но по брой на читатели (70,3 хил.) изпреварва старата столица. Добрите дадености съдържат потенциал за дигитализация на сектора и по-добро архивиране на дейностите, свързани с културата и изкуствата. Отсъствието на подходяща библиотечна сграда във Варна възпрепятства голяма част от съществуващите възможности за пълноценен достъп на гражданите до книжното богатство и качествени информационни услуги.

Докато през 2018-2022 г. броят на филмовите прожекции в Община Варна нараства с една четвърт, то посещенията намаляват в почти същата пропорция. Относителният им дял в национален мащаб бележи възходящ тренд – от 9,5% през 2018 до 14,7% през 2022 г. Положителна тенденция е, че българските филми се радват на най-висок ръст сред регистрираните посещения, основно за сметка на европейските и американските продукции. 

 Във Варна функционират два държавни института за сценични изкуства –Театрално-музикален продуцентски център – Варна и Куклен театър – Варна. В това отношение градът е ощетен в сравнение с инфраструктурата за професионални сценични изкуства в останалите големи градове като Пловдив, Бургас, Стара Загора и Русе. 

В създаването и представянето на сценични изкуства активно участват частни културни оператори. Част от тях се финансират от Фонд „Култура”, а други действат на пазарен принцип. Тяхната дейност се доминира от представления с комедийно-развлекателен характер. Отсъствието на адекватна регулация допълнително пресища местната сцена с комерсиални продукции. 

Със своите 14 000 м2 площ за експозиции, фондохранилища и обслужващи помещения музеите в Област Варна са около средата в сравнение с другите региони. С регистрираните 168 000 посещения през 2022 г. музеите в региона изостават след Бургас, Велико Търново, Габрово, Пловдив, София – столица и област и Стара Загора. Посещенията на музеи в Област Варна все още не са достигнали пикът от 2019 г., когато са регистрирани близо 304 000 посетители. Същевременно по темп на обогатяване на фондовете си, музеите в Област Варна са на едно от челните места. 

По-голямата част от читалищата разполагат с необходимите пространства за информация и публични прояви, но не винаги наличната база се използва по предназначение, а в преобладаващите случаи техническото оборудване за целта е оскъдно и остаряло. 

Фонд „Култура“

Фонд „Култура” разпределя част от средствата от общинския бюджет на конкурсен принцип чрез кандидатстване с проекти. Безспорен приоритет е направление „Фестивали и конкурси” – 36 проекта (37% от всички проекти), които усвояват 67% от общия дял на средствата по Фонд „Култура” за 2022 г.

В този си вид, отделянето на фестивалите и конкурсите извън останалите програми, насърчава тяхното роене до степента на епидемични размери, заради по-високия допустим праг на финансиране. Подпомагането с публични средства на толкова много фестивали води до обедняващо съдържание, с припокриващи се дейности, отсъствие на качествена селекция и е с проблематични ефекти. 

Всяка година, съгласно Правилника на фонда, специално избрана Комисия по мониторинг и оценка публикува Доклад. В документа за 2022 г. четем следното за нейния състав: разпознаваемо име в областта на културния и събитиен мениджмънт в България през последните 30 години; „експерт по PR и комуникации с над 20-годишен опит”; „магистър по Мениджмънт в туризма, с над 20-годишен опит в развитието на морския туризъм”; „докторант и хоноруван асистент към катедра „Маркетинг” на ИУ – Варна”; „варненец с обикновена професия и занимания, видял и живота в чужбина”; „студент редовно обучение в специалност „Фармация” в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна.”

Да оставим настрана начинът, по който е представена Комисията в официален документ, но подобен състав, като професионален профил, образование и квалификация, буди сериозни съмнения за компетентността и капацитета за изпълнение на възложените задачи. Още повече, в правилника на фонда липсват ясни указания по отношение на дефиниции, процедури и индикатори за оценка. 

Успешното създаване на художествени факти включва много по-богата гама от процеси, в сравнение с наблюдаваните от Комисията. Едно е при литературната творба, друго – при визуалните изкуства, трето – при сценичните изкуства, четвърто – при киното и т.н. Дори и да си послужим с езика на икономистите, всяко отделно изкуство е част от глобалната производствена верига, която включва творчество, създаване, производство, разпространение, обмяна и архивиране.

За съжаление докладът не проследява тези процеси. Липсват и данни за видово разпределение на финансираните проекти, за броя на финансираните произведения, тиражирани копия, представления, кинопрожекции, за техните жанрови и видови характеристики, за броя на художествените произведения, с които е осъществен обмен на локално, национално и международно равнище, за броя архивирани артефакти по видове. 

Към икономическите ползи се причисляват и косвените ефекти върху местната бизнес среда. Всеки бенефициент, в хода на проекта си, ангажира като подизпълнители изпълнители на различни услуги, като дизайн, реклама, печат, сувенири, настаняване, транспорт и др. Съответно, тези разходи са съпроводени с отчисления в държавния и местен бюджет под формата на данъци, акцизи, такси и т.н. Информация с подобна насоченост също липсва в доклада.

Мониторинговият доклад не анализира и социалните ползи от реализираните проекти, като източник на заетост, свързан с броя на финансираните работни места на пълен, непълен работен ден, по граждански договори.

Липсата на устойчиви дефиниции и индикатори възпрепятстват проследяването на тенденции във времето и това също си личи в доклада. Отсъстват съпоставки по години, включително конкурентната среда в отделните програми на Фонда, най-успешните и съответно най-неуспешни кандидати, средната редукция на бюджетите и т.н.

Фонд „Култура” се нуждае от основни реформи – като приоритети, дефиниции, индикатори, уредба, обхват, програми, наблюдение и оценка на въздействието. От съществена полза би била дигитализацията, която освен със системата на подаване на документи, да се свърже с генерирането на бази данни, статистика, отчети, медиен мониторинг и оценка на проектните предложения.

Някои изводи

Българската култура все повече се централизира. Добра хранителна среда са пробойните в регулацията и нарастващото разделение в благосъстоянието между столица и провинция. Местното самоуправление има все по-малко влияние. Община Варна участва едва с около 10% в общите публични местни разходи в група „Култура”. А съотношението трябва да е обърнато.

От друга страна, инвестициите в творческите артистични занимания са пренебрежими в сравнение със системите на сигурността, здравеопазването, социалното подпомагане, образованието… Пътят от занемарените и неефективно използвани  пространства за култура до нарастващата агресия, престъпност и заболявания е кратък и видим с просто око. Политическата воля, надпартийният консенсус и общественият натиск към централните ведомства са възможна и обозрима перспектива за реални промени.  

Може да помогне и дигитализацията, с безпристрастността си, с богатия си арсенал от възможности за анализи, проследяване на тенденции и прогнози. Ако професионалната гилдия ги употреби по правилния начин да удостовери безспорните ползи от дейността си, ще спечелим всички.

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО