Среща на отец Михаил Хаджиантониу с православни християни от Варна, октомври 2019

Срещата започна с няколко въвеждащи истории, чрез които монах Михаил искаше да усети вдъхновението и радостта на своите слушатели:

Един гръцки епископ поканил няколко добри свещеници и ги попитал как може да се промени ситуацията в църквата. Повечето от тях замълчали, докато изневиделица единият направил странно предложение: всеки желаещ да стане свещеник, нека за шест месеца се прикрепи към шофьор на такси. Така ще разбере реалния живот и истинските проблеми на хората.

Отец Михаил описа затворения живот на енориите. Те са обградени с невидими стени и им липсва познаване на живота „отвън”. След софийските срещи на отеца, той минал, както е правил неведнъж, през Кричимския манастир, за да се види с игумена отец Антим. Попитал го дали и тукашните свещеници са също толкова „безсолни.” Отец Антим потвърдил. Защо религиозните хора са тъкмо такива? Защото обичат да се самооправдават. В енориите си те получават впечатлението, че владеят добродетелите, а „навън са грешниците”. Това мнение е достатъчно, за да разруши всичко, изградено в църквата. „Ако разберем какво е духовният свят, никога не бихме помислили такова нещо” – каза монах Михаил накрая.

После разговорът се прехвърли към основните теми на срещата. Какво представлява покаянието? Да познаваме истински себе си. Как се покайваме? Едно е да изповядаш какво си направил, а друго е да изповядаш какъв си. Покаянието се отнася до второто. Вторият кръг – това е нашето сърце. Около 4/5 от него Бог е покрил с дебела, черна завеса. В сърцето има много страсти, амбиции, егоизъм. Бог покрива тези 4/5, защото хората не искат да се покаят и да се излекуват духовно, а и не могат да бъдат излекувани, докато не станат достатъчно зрели и силни. Истинското покаяние е с искреност и честност да убедим Светия Дух да ни поведе навътре  в нашето сърце. Онова, което видим там – това да изповядваме и да се стремим да постигаме.

Чувствителността е разделителната линия между обикновения и духовния живот. Ако не бъде премината тази линия, не може да навлезем в духовния свят.

В света има два вида хора – такива, които се молят и такива, които не се молят. Какво е молитвата? Когато едно сърце изразява онова, което има вътре в себе си в молитва към Христос.

Отец Михаил говори за насилието, когато се молим; за недобрата практика на „четене” на молитви. „Оставете това, което е вътре в сърцето ви да се изрази – това е единственото, което Христос приема.” Молитвата е удоволствие: когато се молиш, вдишваш сладостен въздух.

Българска версия

English version

Отец Михаил /Хаджиантониу/ е роден в 1955 г. в гр. Пела, Гърция. От 1973 до 1988 г. е монах в манастира Симонопетра, Св. гора, а след това, до 1998 г. пребивава в манастира „Св. Екатерина” на Синай. Автор е на множество книги, в които засяга важни теми от църковния живот като послушанието, духовното наставничество, молитвата, мястото на жената, сексуалното възпитание, зилотството и др. Неговите книги, написани на достъпен език, с много примери и истории от личния му живот, говорещи директно за проблеми и нередности в църковното общество, срещат както възторжени почитатели, така и яростни критици. /Биограф. бележка е от сп. „Християнство и култура”, бр.4, 2017 г./