Малката /но зряла/ героиня на разказа предприема пътешествие във фентъзи страната Под дърветата с ясна цел – да забрави обсебващото чувство за вина и производните на житейския страх. Естествено, крайната точка на търсенето е смисълът на живота и /какво е/ вечността.

Като във всяка вълшебна приказка, тя среща страшни-мъдри-чудни същества, които я научават на животсмърт и каквото идва после.

“Пътуване”- то е търсеща, психоаналитична книжка на израстването, когато въпросите са затиснали отговорите и човек трябва доста да се потруди, имам предвид, с цената на живота си, за да узнае, че “нито миналото, нито бъдешето са страшни. Страшно е само настоящето. А това явно съм аз.”

Книгата на Яна Янкова е посветена на “излизането на слънце”. Че стоим твърде дълго в мрака си. Страхът да си щастлив, защото щастието може да свърши толкова бързо – този е главният мотив на героинята да върви, да търси и да рискува. Някъде разменната единица са хубавите спомени. Плащаш и забравяш, но забравяш /ли/ всичко. Паническият ужас от загубата на любимите хора и прекрасните неща от света ни, се лекува с упорита битка в психическите пространства на собствената душа, която завършва с омиротворяващо завръщане у дома.

Романтическата “мирова скръб” в съвременен вариант е “всеобхватната тъга” и отново е оръжие за преброждане на вражеските територии на своето.

Успешното пътуване под дърветата се дължи на чувствителния език на книгата, на поетичната й мярка и най-вече на прекрасните формулировки на страховете да си жив.