You are currently viewing ЮБИЛЕЙ: УДИВИТЕЛНАТА СЪДБА НА ТРИФОН СИЛЯНОВСКИ
Снимка БНР

ЮБИЛЕЙ: УДИВИТЕЛНАТА СЪДБА НА ТРИФОН СИЛЯНОВСКИ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА МУЗИКАНТА- ДИСИДЕНТ

Той доказа, че изборът на Истината се отплаща
с това да я постигаш и да й служиш дори при невъзможни условия

Имах щастието да срещна този човек през 1972 г., още по време на следването си в Софийския университет, а през 1978 да работя с него в основаната от Пламен Карталов,  Камерна опера /Благоевград /, където бях за кратко драматург, а той – пианист и диригент. Беше наистина удивителна, ярка личност с трудна съдба. Един от  немногото наистина големи български интелектуалци. И днес ми е трудно да отделя коя бе основната му работа и дейност. Защото Трифон Силяновски беше: пианист, композитор, диригент, философ, теолог, естетик, медиевист, изкуствовед, музиковед- теоретик и критик, преподавател по няколко дисциплини, преводач и накрая… астролог. Просто една невероятна, енциклопедична личност, сякаш дошла от епохата на Ренесанса, а не от прагматичния и технизиран ХХ век. При това той владееше старогръцки, латински, немски, френски, руски, италиански, а може би и английски – това вече си спомням. Превеждаше научни трудове от тези езици, те му служеха и за неговите оригинални изследвания, публикации и книги. Той остави и близо 80 ръкописа с изследвания в: естетиката, философията, теологията, историята на изкуствата и музикалната интерпретация…

А произходът и родът му са впечатляващи. Да, Трифон Силяновски принадлежи на видния крушевски род Силяновски. Прадядо му е строил главната църква в българския град Крушево / днес във Вардарска / не мога да я нарека „северна”!/ Македония/. Баща му – професор Димитър Силяновски (1892 – 1971) е  бил сред най- големите български юристи до 1944 г. , специализирал в Германия и Австрия, автор на учебници и създател на школа в българското гражданско право, декан на Юридическия факултет към СУ, дългогодишен активен член и председател на Македонския научен институт. От същия знаменит  род са генералите Георги Силяновски и Васил Силяновски.

В дома на  проф. Силяновски чести гости са знаменитости като: Йордан Йовков, Николай Лилиев, Симеон Радев, Елин Пелин, Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Николай Лилиев, Александър Балабанов и други наши духовни първенци от периода между двете войни, време на разцвет на българската култура. Сред тази необикновена атмосфера израства Трифон Силяновски, роден под знака на Стрелеца, на 16 декември 1923 г. От малък учи пиано и чужди езици, а като гимназист латински и орган. След като завършва класическа гимназия и от 1941 до 1943 г. следва история на изкуствата и стилистика при проф. Ханс Зеделмайер (1896 – 1984) във Виена. Там е приет и в Консерваторията, където учи при Вилхелм Кемпф, един от великите пианисти на ХХ век. Същевременно изнася рецитали като пианист в Скопие и Будапеща. Във Виена Трифон Силяновски слуша многократно концерти на великите немски диригенти Вилхелм Фуртвенглер, Херман Абендрот и Карл Бьом . През 1942 присъства на репетиция на Фуртвенглер, който оказва решаващо въздействие за изграждането на неговата концепция относно музикалната интерпретация. Наистина, невероятна основа!

По време на войната, както повечето български студенти, Трифон Силяновски се завръща в София, където се дипломира едновременно в три специалности: в Софийския университет – право, в Музикалната академия – композиция при проф. Панчо Владигеров и пиано при проф. Димитър Ненов.  А проф. Стоян Брашованов го подготвя за свой асистент по история на музиката и музикална естетика, но „задържането за справка“ му след преврата от 9 септември 1944 година осуетява тези блестящи планове. Но преди това трябва да спомена, че става лауреат на Първото общобългарско музикално състезание за певци инструменталисти през 1948 и прави записи на музика от Бах и Бетовен, за щастие, съхранени в Златния фонд на Радиото. Очаква го блестяща кариера. Предложен е за специализация в Москва, която не го привлича, предпочита Виена или Берлин. Но скоро се случва непоправимото!

През 1949 г. след смъртта на „вожда и учителя” Георги Димитров, на репетиция в зала „България”, където му предстои концерт, влиза развълнуван „другар”, за да съобщи печалната вест. Никой не реагира. Единствен Трифон Силяновски, се обръща към тройния портрет в дъното на сцената, събрал образите на Ленин, Димитров и Сталин, и  весело възкликва: „Първите двама си отидоха, кога ли ще си иде и третият?“ На следващата сутрин е поканен за „справка” и веднага арестуван. Доносът е дело на негов завистлив  колега, заел мястото му за специализацията в Москва, станал после професор по пиано. И вместо да замине на специализацията, младият, блестящ,  26- годишен Силяновски, е окован и откаран с конски вагон на лагер. Полетът му е прекършен. Цели три години в ада на комунистическите концлагери Куциян, Богданов дол и Белене. Подлагат го на зверски издевателства, като дори е бил принуждаван да си изкопае сам гроба, а на два пъти му е бил инсцениран разстрел…

Той рядко говореше за това, в тесен кръг, но мъката му беше голяма. Това бе белязало съдбата и живота му…Помня, че в един наш разговор сподели следното: „Когато бях малко момче, моята майка беше доста строга и ме възпитаваше много строго. Всеки ден ме караше да се мия гол до кръста със студена вода, дори през зимата. Това, за щастие, ме закали. В лагерите, особено в Белене, когато студът бе направо сибирски, непоносим, аз не измръзвах така, както повечето затворници.  Доста от тях умираха не само от болестите и глада, но и от студа през зимата. А милиционерите просто изхвърляха труповете им без да ги погребат, хвърляха ги за храна на свинете…”

След  като през 1952 излиза от този ад / помага му влиятелният и добър  Панчо Владигеров/ за него обаче няма нормално бъдеще и кариера. Клеймото „враг на народа” си остава чак до 1989. Работи като гробар, свири по заведения, дава частни уроци по пиано и чужди езици. Но волята му живот и за творчество е несломима. Както и вярата му в Истината, за която е готов на всичко. Започва да композира, да пише трудове по музикална история и естетика, да се занимава с историята и изкуството на Средновековието, с медиевистиката. През 50-те и 60-те години създава своите: Първа симфония, Вариации по тема В­А­С­Н, Първи концерт за струнен оркестър, 5 песни за сопран и пиано (лява ръка), по стихове на Рилке и вълнуващата католическа меса „Missa Ordinaria”.

Наташа Япова написа чудесна книга за него

Един от най- ценните трудове на Трифон Силяновски

През 1958 г. една щастлива среща с гостуващия у нас Дмитрий Шостакович, на когото бива представен, благодарение на неговия благороден приятел, големият наш диригент Добрин Петков, неочаквано променя, макар и до известна степен, статута му на „вражески елемент”. Шостакович оценява високо неговата Втора симфония и го препоръчва пред властите и Съюза на българските композитори като голям и обещаващ талант. През 1959 година властите великодушно му разрешават  да работи като пианист- корепетитор в Софийската опера. Той е вече относително свободен, макар и следен непрекъснато от омразната ДС. Зная, че в края на 60-те той започва да се занимава активно с астрология и твърде скоро славата му на добър астролог, предвиждащ събития и съдби, се разнася из столицата и страната. „Фончо”, както фамилиарно го наричаха почти всички, макар да превъзхождаше по талант, култура и морал много хора дори от неговия кръг, предвиди смъртта на Катя Попова. Просто я предупреди да не пътува с този полет до Братислава, където имаше гастрол. Но тя не го послуша. Предупреди за подобна опасност – смърт при самолетна катастрофа и главния диригент Асен Найденов. За щастие, той го послуша и остана жив…Всъщност, много точни бяха неговите изчисления и предсказания.

През 1972 година в Операта решиха да честват юбилея му. На тържеството той върна ордена. В резултат беше изгонен от работа, от столицата и принудително изселен в Родопите, в Смолян. За щастие,  през 1973 година за него се сети тогава младият и пълен с идеи режисьор Пламен Карталов. Той го покани за пианист и диригент на Камерната опера и двамата заедно реализираха редица интересни постановки, повечето премиери за България. За нея той работи до 1982 година, след което се отдаде силите и знанията си на Пловдивската музикална академия.

Снимка БНР
Снимка БНР

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Камерната опера в Благоевград, на която Силяновски отдаде част от най- силните си творчески години!

След преврата от 1989 го избраха за професор в Софийската музикална академия, където ръководеше майсторски класове по пиано. В последните си творчески години / почина на 19 май 2005/ той създаде редица творби за симфоничен оркестър, за хор, много камерни и солови пиеси, песни за глас и пиано. Радваше се на успех и признание, бяха издадени няколко негови книги и партитури, получи и държавни отличия. Сега музиката му се изпълнява и записва, името му като творец не е под забрана. Беше добър човек, със силен характер, с несломим, бодър дух, щедър към хората, с чувство за хумор