ДОСТОЙНСТВО, ОЦЕНКА И ПРИВИЛЕГИИ

През последните години периодично припламват спорове, свързани с присъждането, отказа или отнемането на различни почетни звания. Проблемът не е само местен – български, а повсеместен – световен. Това може да се възприема като симптом за незрялост в светски организираното модерно общество и като криза в авторитетите, развенчани от сгромолясването на тоталитарните общества през 20 в. Българският исторически опит е натоварен с допълнително бреме, защото в непрестанните си колизии, така и не отгледа устойчиви форми в регистрирането, оценката и признаването на постижения.

Божества, герои и общи блага

Философите определят три равнища, в които се осъществява признанието. Първото от тях е „афективното” равнище на любовта и грижата. Второто, „моралното” равнище на респекта и уважението, е признанието на равнопоставеността на другите и третото, е „оценъчното” равнище на лоялността и солидарността. С него се признава ценността на способностите и приносите, важни за интегритета и идентичността на една общност.

Почетното гражданство принадлежи към третия тип признание, но същевременно се крепи върху останалите два типа. То има и своите исторически корени. В далечното минало обект на преклонение са божествата и героите. Титлата „Почетен гражданин“ се утвърждава в началото на 19 в., след Великата френска революция от 1789-1794 г. Обществото на разума и демократичното устройство е алтернатива на тиранията. Осъзнатият „гражданин“ създава нов тип отношения в сравнение с верния „поданник“. Благородническите титли и пожизнени привилегии, произтичащи от „обет за вярност“, остават в „тъмното средновековие“, но техни модерни реплики в титулуването на гражданите съществуват и днес. Така се гарантира приемственост.

Държавата като дом за привилегировани личности

Днес широко разпространено е почетното гражданство, присъдено като жест на уважение от държави. В България все още липсва подобен опит, но в САЩ това е едно от най-високите отличия. Титлата „почетен гражданин“ се присъжда с акт на Конгреса и със съгласието на президента от 1963 г. Досега е присъдена само на осем лица: Уинстън Чърчил (британски политик), Раул Валенберг (шведски дипломат, спасил десетки хиляди унгарски евреи по време на Холокоста), Уйлям Пен (основател на щата Пенсилвания), Хана Калоухил Пен (губернатор на щата Пенсилвания), Майка Тереза (католическа мисионерка), Жилбер дьо Лафайет (френски благородник и политически деец), Кажимеж Пуласки (полски генерал), Бернардо де Галвиес и Мадрид (испански военачалник).

Почетното гражданство на Канада изисква единодушно одобрение и в двете палати на Парламента. Единствените носители на почетно канадско гражданство са Раул Валенберг (шведски дипломат) посмъртно през 1985 г.; Нелсън Мандела (южноафрикански политик) през 2001 г.; 14-ти Далай Лама Тензин Гяцо (будистки религиозен деец) през 2006 г .; Дау Аун Сан Су Чи (жена-политик от Мианмар) през 2007 г. – отменена през 2018 г.); Принц Карим ага хан (духовен лидер) през 2009 г . и Малала Юсафзай (общественичка) през 2017 г.

През 2002 г. Южна Корея връчи почетно гражданство на треньора на националния отбор по футбол Гуус Хидинк, който успешно изведе отбора до полуфиналите на Световното първенство по футбол през 2002 г.

За да отбележи 50-годишнината от първото успешно изкачване на Еверест, непалското правителство предостави почетно гражданство през 2003 г. на новозенландския алпинист Едмънд Хилари. Той е единственият чуждестранен гражданин, получил тази чест.

В Ирландия почетното гражданство, дадено на чужденец, включва правото на пребиваване и гласуване.

Градът като място за признание

В градовете достойните често са „на една ръка разстояние“. Тяхното разпознаване и признание се нуждае от много по-прецизни оценъчни инструменти. Има места, където съществуват общовалидни критерии. В Берлин, титлата се полага по право на съветници, навършили определена възраст и изпълнили повече от два мандата. В германския град Сатерланд почетните граждани се избират от специален съвет, в който членуват съветници с не по-малко от шест изборни периода, кметове и заместник-кметове, изпълнявали длъжността повече от 20 години.

Другаде признанието сякаш реанимира древни култови практики. В Мюнхен почетните граждански права се предоставят с решение на Пленума на Общинския съвет на закрито заседание. В Москва кандидатите за званието се номинират от депутати на Московската градска дума или от кмета. Решението се взема с тайно гласуване с мнозинство от общия брой депутати на Московската градска дума.

Българският опит често е съпроводен с повърхностен стремеж за външно уподобяване с „цивилизованите“ общества. Това неизбежно го бележи с колебания и противоречия. В София и Бургас отговорността за избора е в рамките на политическото представителство. Там предложенията се правят от председателя на Столичния общински съвет, кметът или от поне 15 общински съветници, а за Бургас са необходими 5 общински съветници. В повечето български градове гражданите също могат пряко да участват с предложения. За Пловдив, освен председателят на Общинския съвет, кметът, група от общински съветници, е допустима подписка на 100 човека. Във Варна зад инициативата за почетен гражданин е достатъчно да застанат 5 души. В Стара Загора, Русе и Велико Търново липсва указание за минимален брой граждани, подписали предложението. На много места процедурата се съпровожда от публични обсъждания. Така на практика, местната власт приема обслужващи функции в отговор на изразените преки граждански инициативи. Независимо от обстоятелството, че общинските съвети гласуват избора на почетни граждани, пътят към профанирането и девалвацията на титлата е открит. Основните действия се извършват от неовластени лица, без задължения и отговорности спрямо крайния резултат и бъдещи последствия.

Закономерно, увеличеният брой обявени почетни граждани в България през последните години доведе до регламентиране на ограничения. Със званието „Почетен гражданин на Община Бургас“ могат да бъдат удостоени само пет човека в рамките на една календарна година. В Стара Загора се присъждат не повече от две звания “Почетен гражданин ” годишно. За един мандат Столичният общински съвет има право да удостои с почетното звание най-много 33-ма български и 12 чуждестранни граждани.

Краткият преглед на професиите, удостоени с престижните звания, включва политици, дипломати, военни дейци, космонавти, учени, инициатори на благотворителност, художествени творци, спортисти. Те преобладаващо се причисляват към дейности, предмет на масов интерес и широк обществен отзвук.

Награди и привилегии

Признанието на приносите се изразява в три форми – често в комбинация помежду им: като морален, символичен жест, без задължения, като дългосрочни привилегии или като еднократна материална придобивка. В Мюнхен имената на почетните граждани се записват в специални пана на Старото кметство. В Лондон почетният гражданин получава свитък в надписана кутия. Във Виена връчването на титлата се съпровожда с почетна грамота за гражданство и специален знак с шест лаврови листа във ветрилообразен дизайн, пред него цветно емайлиран герб на град Виена и диамант при сливането на листата.

В Берлин почетните граждани получават редица привилегии. Те могат да бъдат изобразени от художник по свой избор за галерията на почетните граждани в Камарата на представителите. При нужда, те имат право на специални социални грижи. Сенатът кани почетните граждани на тържества като специални гости. Почетните граждани получават безплатен годишен пропуск за обществен транспорт и абонамент за официалния вестник на Берлин. Гробниците на почетни граждани на Берлин се признават за специални гробове без специална процедура за признаване и без ограничение във времето. В Полша почетните граждани участват като специални гости във всички сесии на Общинския съвет и в други общински прояви, организирани от градските власти, а също имат безплатен достъп до специални събития, организирани от града. Протоколът на погребението им включва ползването на знамето на града.

В България почетното гражданство преобладаващо се изразява чрез символни атрибути. В София се връчва Почетен знак с лента. Лентата е с цвета на знамето на Столичната община. Званието “Почетен знак на Велико Търново“ се придружава от диплом с елипсовидна форма. Пожизнените привилегии, произтичащи от званието, са рядкост. В някои градове връчването на отличието се съпровожда с еднократно парично възнаграждение. Носителите на “Почетен гражданин на Варна” получават парична сума, равняваща се на 5000 лв. В Стара Загора отличието включва почетна огърлица, грамота и парична премия в размер на 1000 лева.

Отнети звания

Нерядко политическите решения за удостояване със звания са плод на конюнктурни ситуации. Така например, закономерно през 1948 г. от списъка с почетни граждани на Берлин е заличен Адолф Хитлер. През 1990 г. в Прага по инициатива на тогавашния кмет Ярослав Коржан са отстранени от списъка на почетните граждани комунистическите лидери Густав Хусак, Клемент Готвалд и Й. В. Сталин.

След обединението на Германия, обект на разгорещени дискусии са как да се обединят списъците на почетни граждани от Източен и Западен Берлин. От 25 почетни граждани в Източен Берлин, едва 7 са приети в новия списък. Сред тези, които губят почетното си гражданство, е първият президент на бившата ГДР Вилхелм Пик.

В германския град Сатерланд почетното гражданство може да бъде отнето след гласуване на 2/3 от общинските съветници. Във Варна действа сходна норма с допълнение, че предложението трябва да произтича от председателя на Общинския съвет, кмета на Общината или на една трета от общинските съветници. В Бургас, Русе и Велико Търново Общинският съвет с обикновено мнозинство може да отнема званието, ако след неговото присъждане носителите му са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и имат влязла в сила присъда; също ако със свои действия, обръщения или послания петнят доброто име на града и на Република България или в случай, че писмено са заявили това свое желание.

Москва е един от малкото градове в света, където отсъства правна възможност да се отнема титлата „почетен гражданин“.

Формулата на справедливата оценка

Добре функциониращите системи за отличаване на почетни граждани предполагат инвестиране на усилия в наблюдение на приноси в максимално широк кръг професии. Това ще гарантира по-справедлива оценка на създателите на обществени блага. Съвременното съществуване и личностна реализация се основават на все по-профилирани компетенции. Част от тях остават скрити от погледа на обществото, но измеренията им отекват в бъдещето. Колкото по-чувствителна е една общност към невидимите на пръв поглед детайли, толкова повече се увеличават възможностите за качеството на признание. Добре би било подобен ангажимент да се делегира изцяло на местната управа. Това ще неутрализира често проявявания стихиен натиск за титулуване „от улицата“. Подобен консерватизъм ще увеличи авторитета на званията.

Почетното гражданство консолидира жителите на едно селище. Удостояването с титлата на дългогодишни кметове, зам. кметове и общински съветници ще повиши авторитета и отговорността на участниците в местната власт. Още по-добър ефект върху приемствеността в управлението ще има тяхното причисляване към комисиите, ангажирани с излъчването на почетни граждани.

Процедурата на гласуване се нуждае от дискретност и от защита на достойнството на кандидатите за високото отличие. Затова по-добре е решенията да се вземат с консенсус, а не с обикновено или квалифицирано мнозинство.

Най-деликатна е темата с оценката на приноса на кандидата за почетен гражданин. Това предполага ангажирането на независими експерти в съответните професионални сфери, които да отразят значимостта на потенциалните кандидати в стандартизирани анкети.

Ограниченията в броя на почетните граждани са добра мярка за преодоляване на съществуващата в момента девалвация.

Балансирането между символните елементи, привилегиите и еднократното възнаграждение е важно условие за престижа на титлата. Опитът в България отразява нарастваща необходимост за гарантиране на социална сигурност за удостоените. Свидетели сме на немалко случаи, при които почетни граждани са принудени да съществуват в условия на мизерия.

Като пример за достойнство и чест, сферата на почетно гражданство е добре да включва жители на различни градове и държави. А отнемането на званието трябва да става в изключителни случаи и то с предварително одобрено решение с консенсус от всички отговорни длъжностни лица.

Представените бележки са възможен хоризонт за отстояване на авторитет, утвърждаване на самочувствие и манифестиране на идентичност. В съвременния глобален свят те ще имат все по-голямо значение като пример за добре структурирани отговорности спрямо мястото на съществуване и стабилна ценностна система.

Литература: