In memoriam Людмила Стоянова
Монографията „Гръцката махала /Вароша/ – духът на древна Варна” на Людмила Стоянова в съавторство с Румяна Михнева е респектиращ като замисъл и реализация труд, съчетаващ фактографски-уточняващата и повествователно-сюжетиращата линия, документалното и тълкувателното начало.
Става дума за едно изследване, издържано в духа и принципите на съвременното културологично мислене. То е една обективна реконструкция на „тялото и духа” на древна Варна и по-скоро на нейното старо градско ядро – Гръцката махала. Само на пръв поглед книгата принадлежи към краеведческите изследвания. Проследявайки хилядолетната история на този наш „черноморски бисер”, трудът представя панорамно историята на населението по тези земи от гръцкия и римския период, през средновековието и по време на османското нашествие, през реформите във възрожденски дух, а също и следосвобожденското строителство на нова Варна до наши дни. Животът на града е огледан многостранно в контекста на целокупната българска, балканска, европейска история.
Центрирана около най-старата градска част, монографията представлява историко-географска, но и културноантропологическа възстановка на черноморската перла. По страниците възкръсват епохи и пространства, крупни личности и скромни градски жители, римски бани, тюркоазени басейни, ориенталски кафенета, морски гемии, българи и арменци, турци, гърци и евреи… Всички те равноправни субекти на една евро-средиземноморска културна традиция.
Културологичният разказ на двете авторки ни съприкосновява с обиталища и времена, които раждат нашите блянове и носталгии. Това е разказ, който ни връща към първоначалата, към „първите истини на света”. Защото Гръцката махала е хилядолетен център – ядрото и на античния Одесос, и на средновековния град, и на османската крепост, и на модерна Варна.
Тръгвайки от най-старите обитатели – йонийските гърци и историческите им съседи траките /около VI в. пр. Хр./, през разчитането на топонима Одесос /селище, разположено на вода/, Людмила Стоянова проследява детайлно развоя на класическия полис Одесос, процъфтял и в периода на Римската империя. Упоменати са велики царе и гениални философи, богове и култови ритуали. За да се внуши представата за изключително богатия мултикултурален фундамент на този град, за триумфиращия религиозен синкретизъм в него.
Eмблематична археологическа забележителност, завещана от древния Одесос от времето на Римската експанзия, са Римските терми – най-големите на Балканите и четвърти по площ в европейските провинции на Империята. С академична прецизност авторката реконструира тяхната история, уникална постройка, обществено битие, естетико-символически смисъл.
Подробно е проследено и превземането на Одесос от номадските народи, залезът на цивилизационното му съществуване. Последвалото разпространение и институционализиране от Константин Велики Христово учение рефлектира върху религиозната атмосфера в Одесос. Близостта с Константинопол допринася сравнително рано Одесос да прерасне в средище на християнството.
Интерес представлява и преименуването на Одесос във Варна след заселването на българи и славяни в околностите на града. След VI в. Одесос, „водният град”, вече е наричан със славянското Варна. Людмила Стоянова се придържа към хипотезата, че произходът на постантичното име идва от названието на близката река Врана /от слав. Черен/, свързвала някога тукашното голямо средновековно езеро с морския залив. След създаването на славянобългарската държава през следващите векове съдбата на Варна следва криволиците на военно-политическите конфронтации между младата държава и мощната Византийска империя.
Изложението е наситено с дискусионни факти, актуални исторически и археологически открития, научни тези, свързани с важни за идентичността на града личности и пространства. Сред тях естествено е младият полски крал Владислав III Ягело – Варненчик.
По време на османското владичество градът развива своя мултиетнически облик, но се превръща и в стратегическа крепост с ключова роля в честите руско-османски военни сблъсъци от края на XVII до 80-те години на XIX в.
Исторически напрегнато е битието на Варна на прага на модерността. Интерпретирани са важни факти около експанзионистичната политика на Руската империя на Балканите. През 19 в. във Варна откриват врати редица консулски служби, които й придават особен колорит и европейски хоризонти.
Оттук насетне авторката на първа част Людмила Стоянова ни въвлича в културностроителни, финансово-икономически, църковно-образователни процеси, среща ни с представителни фигури на българския градски възрожденски елит, положили основите на онази социална среда и интелектуална атмосфера, които правят възможно развитието на Варна като водещо средище в следосвобожденска България. За първи път така последователно, подробно и увлекателно изложението запознава с първите губернатори и кметове на града – енергични, образовани, държавнически мислещи за „благото на полиса” мъже. Драган Цанков, д-р Панайот Минчович, Васил Стоянов, Величко Христов, Михаил Колони, Кръстьо Мирски подготвят Варна за предизвикателствата на 20. в., когато тя преживява истински стопански и духовен разцвет, превръща се в главното българско пристанище на Черно море.
Последната част от изложението на Людмила Стоянова е посветена на „града през отминалия век”. Тук с носталгична романтика е пресъздадена атмосферата на някогашните аристократични улици „Преславска”, „Княз Борис”, бул. „Сливница”, площад „Мусала”. Възстановен е техният архитектурен облик и чрез снимков илюстративен материал, от който личат скулптурни пластики, декоративни сецесионни орнаменти, разкошни домове в бароков стил.
Естествено възстановена е историята на Пристанище – Варна, на фара на нос Галата, на драматичния театър „Стоян Бъчваров”, Варненското радио, Икономическия университет, Морското машинно училище, Девическата гимназия, Двореца на културата и спорта и редица още емблематични за морската столица постройки, средища, символи.
Акцент в разказа за варненското минало столетие е градивната и ентусиазирана дейност на чешките интелектуалци братята Карел и Херман Шкорпил, създатели на Варненския окръжен музей, чиято важна мисия е стопанисването и опазването на скалния Аладжа манастир от времето на българското средновековие, придобил през 1957 година статут на паметник на културата с национално значение. Също така впечатляващи са портретиращите щрихи, посветени на председателя на Дома на изкуствата във Варна Кирил Шиваров, един от малцината варненци с академично образование по изкуствата /Прага, Виена/, създал десетки паметници и уникални скулптурни фигури за архитектурната градска среда. Литературната историчка Стоянова няма как да пропусне и силното присъствие във Варна на поети и писатели от национален и европейски мащаб – от Антон Страшимиров и Стоян Загорчинов, през Йордан Йовков и Никола Вапцаров до Николай Лилиев. Прави впечатление, че разказът на авторката по един наистина модерен начин съчетава есеистично-образното с интелектуално-академичното, импресивно-публицистичното с научно-аргументативното начало. Тя не само се вглежда в конкретно детайлното и локалното, но го съизмерва с глобалното и универсалното. Цялото изложение показва енциклопедическа осведоменост, широка културна ерудиция, познаване на световната естетическа и културологична мисъл.
Споменавайки Варненски археологически музей като културна институция, Людмила Стоянова с възторг разказва за Варненския некропол, датиран към V- IV хилядолетие преди Христа и намереното в него най-старо златно съкровище в човешката история. Така започнала своето повествование с древните пластове на Одесос, авторката стига до съвременната инфраструктура на един пазарно ориентиран модерен европейски град. Едно повествование, което пресъздава научно отговорно и вълнуващо-увлекателно грандиозния исторически мащаб на града. Личи една обяснима пристрастеност, една особена емоционална жар, искрено удивление от способността на Варна почти „алхимически” да преобразува различни културни модели, да осъществява срещи и диалози между на пръв поглед антагонистични сили и енергии. Това е град, който успява да събира и синтезира гръцкото и арменското, гагаузкото и османското, еврейското и българското, превръщайки го в свой уникален материален и символен капитал.
Втората част на този труд е дело на Л. Стоянова и Румяна Михнева, които ни повеждат към „местата на паметта” из махалата, като пътешествието е организирано по четири маршрута. Тук наистина възкръсва „духът на мястото” /genius loci/ с неговите криволичещи крайбрежни улици, морска градина, запомнящите се с перченето и бабаитлъка мъже и с гръцко-левантийската си красота жени, лечебни минерални извори, чешми, порти, консулства, музеи.
Отново ще подчертая настоящият труд носи не единствено информационно-справочников, но и историографско-повествователен характер с културноантропологични и философско-исторически акценти.
В крайна сметка Варна е представена като неповторим „полис” с особена харизма, като пространство, в което своето и чуждото, тукашното и другото, древното и модерното са в непрестанен диалог. Пространство, което отваря неподозирани хоризонти към непознатото и необятното.
„Гръцката махала (Вароша) – духът на древна Варна”, издат. на ВСУ, 2008 г., в съавт. с Румяна Михнева
Людмила Стоянова – родена е във Варна /2 април 1949/, завършила е българска и немска филология във СУ „Св. Климент Охридски”. Специализира теория на литературата в СУ. Защитава дисертация по история на литературата в Института по литература на БАН /1984/. Директор на Универсална научна библиотека “Пенчо Славейков” – Варна /1984-1997/. Професор във ВСУ. Член е на Сдружението на българските писатели и на Съюза на българските учени. Автор е на книгите „Забравени” страници” /1994/, „Странният” жанр” /1995/, “Преображенията на фантастичното в българската проза” /1996/, „Литературни ретроспекции” /1999/, „Етнопсихология, култура, медия – съзвучия и дисонанси” (2003), „Гръцката махала – духът на древна Варна” /в съавторство/ /2008/, „Пантеонът на Одесос” /2009/, „Вестникът и националната културна памет” /2012/. Съставител и научен редактор е на сб. „Езикът на медиите”, „Изкуство и медии”, „Вестникът и обществото”, „Изкуство и публика” /с непубликувани до момента есета на Сирак Скитник/, „Балкански скици” /с батални разкази на инкриминирания писател и журналист Тодор Кожухаров/, „Сирак Скитник и/за българската култура” /сборник с доклади от студентска научна конференция/ и на електронно помагало по езикова култура. Нейни студии и статии са публикувани в сп. „Литературна мисъл”, „Септември”, „Летописи”, „Език литература”, „Български език и литература”, „Съвременник” и „Демократичен преглед”. Починала на 11 октомври 2018 година.
