„Когато правеха първата голяма зала Берси в Париж, аз като тръгнах от тук реших и усвоих френски език и нямах нужда от някой, който да ми предъвква, да ми превежда, да ми казва къде съм и какво виждам.“
Малко ми е трудно и неудобно да говоря за себе си. Всъщност, защото говорейки за този обект /имам много обекти – той не е единствен/, но той остана обектът, който за мен е почти въодушевен обект – все едно, едно собствено дете. На него гледам винаги с голямата грижа това дете да расте и да се развива. Но независимо от това, ето идват такива моменти, когато наистина човек трябва да застане отстрани, да погледне достатъчно сериозно и критично, за да го представи пред другите. Не са нужни суперлативи, на мен особено, не са ми нужни.
Косьо Христов