Излезе от печат втората книга с интервюта „Ваше Благородие…” на варненската журналистка Олга Боева, която си отиде от този свят преди година и половина, в края на февруари 2018-та. Издателство „Морски свят” публикува този сборник с публикации на Олга, който е едновременно албум със спомени и портрет на артистите и тяхното време. Понеже това време, четейки, може да бъде и…
Варна – моя любовница* По разпределение бях изпратен в Добрич, но тъй като вече се бях оженил за варненка и чаках дете, не свързвах плановете си за бъдещето с добруджанския театър. Мечтата ми и обещанието на директора, тогава Николай Савов, беше категорично – ще ми позволи да се прехвърля във Варна. От випуска, който завършихме, във Варна отидоха по разпределение…
В един от дните на театралния фестивал „Варненско лято”- 2019 гледах „Макбет” от Уилям Шекспир на компания „Театроперсона”, Театро Сардиния, Италия. Беше по-особен. Изобилстваше от ефекти и идеи, глас, телесност, звуци от природни стихии и все пак, Шекспир. На последния определено можеш да се опреш. Тази ефектност и идейност несъмнено дадоха на публиката радост, изненада и професионализъм. Освен това си…
Театър на умното развлечение. На 23 март във Варненския куклен театър не гръмна пушка, а извинение и фалшив пистолет в ръцете на разсърдена домакиня. Дни преди Благовещение и Деня на театъра през сцената на Варненския куклен театър мина като метеор авторският спектакъл "Апетит" на номинираната за ИКАР/2019 Здрава Каменова и Мариана Събева. Режисьор е младият Благой Бойчев, художник Анна Янакиева. В спектакъла…
Желчо Мандаджиев, Крикор Азарян и Людмил Кирков ме научиха на актьорския занаят. Станчо Станчев допринесе за моето развитие като актьор във Варна. Не съм имал дубльори в театъра. Има спектакли, които уцелват деня: такъв е случаят с „Полет над кукувиче гнездо“, с „Ревизор“, със „Страшният съд“. Една от любимите ми роли е Прохор в „Майката“ на Стоян Камбарев. Явор Гърдев…
„Bastard“ по текстове на Шекспир, Дюренмат,Адсон де Мутие-ан-Дер – сезон 2000/01Любопитството ми към Варна съществуваше преди да дойда в театъра. То се базираше на едно представление, главно „Васа Железнова. Майката“ на Стоян Камбарев, която бях гледал през 90-те години. То ме беше впечатлило и ми беше дало основание да мисля, че в този театър е възможно да се случват интересни…