И така се случи, че съвсем в началото на 2001 година, мисля, че това беше в първата десетдневка аз пристигнах с нощния влак на гарата във Варна и си спомням как Коста Костадинов ме посрещна. Той тогава още беше съвсем нов в театъра. Явор Гърдев КЪМ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

От сутрин до вечер бяхме в Академията. Разбира се, имаше хора, които въобще не идваха, а пък сега хептен не ходят. Сега са много по-либерални нещата. По нашето време ходихме редовно и спазвахме часовете. След обяд история на изкуствата, философия. Богомил Райнов ми преподаваш естетика, а история на изкуството - Венета Иванова. Бяха по-догматични времена, в смисъл строго програмирани задължени…

Завърших ВИТИЗ и много исках да дойда във Варна. Защо? Като ученик дойдох и този град ми се видя изключително слънчев, с широки сгради, с усмихнати хора и си казах, аз искам да живея само във Варна, никъде другаде. И когато завърших и кандидатствах за Варненския Театър и се оказа, че Министерството не отпуска бройки и тогава ме назначи към…

Работата ни се наблюдаваше от председателя на Изпълкома Страхил Христов, от първия секретар на Окръжния Комитет на Партията Тодор Стойчев. Всеки четвъртък ние ходихме на оперативка при Страхил Христов да докладваме докъде е стигнала нашата работа. Работихме неистово, трябва да Ви кажа, че ние спяхме на чертожните дъски там в онова помещение в крилото отстрани, за да проектираме денонощно. Вирджиния…

Първите спомени са може би най-хубавите, защото това бяха спомени, които ме свързват с един от първите спектакли, в които съм участвал. По-голяма роля това беше Силвио в операта „Палячи“. Това беше роля, която ми даваше възможност да покажа своя глас, освен това тя ми се отрази добре и на натюрела, тъй като в тези дуети и тези реплики, които…

Всъщност, мисля си, че най-малко съм живял в родния си град, защото там бях до 18 години, след това влязох в Академията, 5 години, след това 21 години във Варна, след това 25, 26 и повече май в София. И Ловеч остана само с детските ми спомени. Спомням си много неща, но си спомням, че още от малък започнах да…

Аз си спомням с уважение и благодарност за твърде много хора, но трябва непременно съм длъжен да спомена имената на моята първа учителка Градинарова, тя ми възложи да напиша две песни за мръсната и чистата тетрадка и една песен „Родна реч омайна сладка, що звучи навред край мен, реч на мама и татка, реч моя всеки ден“, това е на…

Баща ми е инженер по професия, майка ми е математичка, обаче особено баща ми обичаше симфонична музика и на всички концерти от основаването на Варненския Оркестър сме били там непременно. Аз имах желание да уча някакъв инструмент и започнах с цигулка, обаче при една игра на футбол, бях много зловещо спънат и си счупих ръката в лакътя, дясната ми ръка…

Завършил съм при проф. Асен Стойчев. Тези години в Академията не отидоха напразно. Всъщност аз тази специалност я избрах неслучайно, не само заради обичта ми към театъра, защото можех да работя и към киното. Като завърших ми предлагаха или киноцентъра или имаше на няколко места изгодно, в смисъл, че можех да седя в София и да работя за определените театри…

Малко ми е трудно и неудобно да говоря за себе си. Всъщност, защото говорейки за този обект /имам много обекти – той не е единствен/, но той остана обектът, който за мен е почти въодушевен обект – все едно, едно собствено дете. На него гледам винаги с голямата грижа това дете да расте и да се развива. Но независимо от…

Рисувах, и то добре. Мечта ми беше да вляза с рисуване в „Павлович“ и кандидатствах и не съм скъсана, въпреки че беше много трудна главата – един стар белогвардейски офицер с много голяма брада ми беше обектът. Аз изтеглих много неудобна позиция, но въпреки това не съм скъсана. Накрая обаче, когато сумираха оценките не ми достигна да вляза в този…