Данаил Мишев (1936 – 2019) завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Филип Филипов (1962). Дебютира в Шуменския театър, където е от 1962 до 1964. От същата година до 1993 е във Варненския драматичен театър. Изиграл е около 100 роли на сцената, сред които Печорин в „Герой на нашето време“ по Лермонтов, Фердинанд в „Коварство и любов“ от Шилер, Андрей в „Живей и помни“ от Распутин, Иван Антонов в „Римска баня“ на Станислав Стратиев, Куцаров в „Професия за ангели“ от Драгомир Асенов и др.
Аз съм роден на 5 януари 1936-та в Ловеч, едно чудесно китно градче, казват, много музикално, по онова време с много култура. Аз си спомням добре, че там имаше едно читалище, в което библиотеката беше винаги отворена. Имаше самодейни музикални и театрални колективи.
Завърших ВИТИЗ и много исках да дойда във Варна. Защо? Като ученик дойдох и този град ми се видя изключително слънчев, с широки сгради, с усмихнати хора и си казах: аз искам да живея само във Варна, никъде другаде. И когато завърших и кандидатствах за Варненския театър, се оказа, че Министерството не отпуска бройки. Тогава ме назначи към Шуменския театър. Две години бях в Шуменския театър и през ноември 1964 година дойде един режисьор и разговаря с мен: “Искаш ли да дойдеш във Варненския театър? Аз: “Отдавна мечтая за този град”. Тогава той правеше пиесата „Буря“ , аз дойдох, въпреки че имаше случай, за който ме наказаха – бях назначен в софийски театър и преподавател във ВИТИЗ, но аз отказах и ме наказаха с по-ниска категория за това, че не отидох в София.
Аз си държа за Варненския театър и мисля, че той имаше много качества, много чудесни актьори. Имаше един състав, от който можеш да направиш всичко, както и чудесна режисьорска група – Любен Гройс, Станчо Станчев, Цветан Цветков. Просто театър, в който имаше взаимно уважение между актьорите и режисьорите.
Репертоарът се избираше от театъра, от художествения съвет на театъра, но всеки имаше право да направи предложение. После се одобряваше от комисия в Министерството. Но тогава имаше контрол над Министерството от Съюза на артистите, който беше творческа група, не административна. Творческата група, която определяше тези неща беше художествен ръководител на театъра, режисьорски съвет, което според мен беше добро, не знам защо го премахнаха.
Ние не се изградихме като такива стабилни личности, каквито бяха преди нас, може би бяхме прекалено либерални. Онези бяха по-строги в изискванията си към професията, не към личността отделно, но те с всичките си недостатъци бяха личности. В театъра артистите бяха на първо място, режисьорите бяха втори. Ние сме сбъркани по отношение на възпитанието на младото поколение, защото аз си спомням баща ми и дядо ми, те не бяха бедни хора, бяха сравнително заможни, но въпреки всичко, на 10 години ме пратиха да работя, за да знам как се изкарват пари, а ние обикновено измисляхме тази сбъркана мисъл: „Учи, за да не работиш“, което след това като бумеранг се връща върху цялото общество.
За съжаление младите хора не четат. Навремето аз на тяхната възраст бях прочел почти всичко в библиотеката, и Майн Рид, Карл Май и всички тези интересни автори, може би това ми е създало романтичната представа за света, вероятно това е обогатило, набраздило мозъка ми, увеличило е сивото ми вещество, но аз по принцип съм доста любопитен човек.
С благодарност към Теменуга Станчева за снимките!
Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Радио Варна.
