Ангел Атанасов (1921 – 2014) учи в Художествената академия в София при проф. Георги Атанасов и проф. Ненко Балкански (1950 – 1953). Специализира живопис в Ленинград (Санкт Петербург) (1953 – 1956) и сценография в Москва (1956 – 1959) при Михаил Курилко. Работи като художник сценограф във Варненска опера (1959 – 1982) – „Алберт Херинг“ (Бритън), „Дон Паскуале“ (Доницети), „Трубадур“ (Верди), „Кармен“ (Бизе) и др. Реализирал е над четиридeсет постановки във Варненска опера, Бургаска опера и Старозагорска опера, както и драматични спектакли. Има над осемнайсет самостоятелни изложби. Дарява 87 картини на гр. Долни Чифлик – собствени творби и на други автори.
Във „Виктор Юго“ живееха и балетисти, и артисти и художници, и музиканти и всички. Първия етаж, втория етаж – всичко беше заето с нас. Всяка вечер до 10 часа балетистите работеха. Йорданова (Галина – б.р.) беше много сериозен човек. Когато дойдоха 15 души от София, от един цял курс. Във Варна започна да се говори много за балета и конкурирахме и София. Но после олекна, защото София си е София – взима винаги хубавото. Много от Варна отидоха в София, даже едната от основателките на модерния танц Маргарита Арнаудова, заедно с Гунчева живееха заедно и всяка вечер бяхме заедно.
Те бяха много сериозни – репетираха до 10 часа. Всички те – старите балерини бяха нещо голямо. Цял курс само с добри балетисти и бяха доволни тук. Където отидем балета го харесваха…. На турне сме ходили в Палма де Майорка, Чехия и другаде ни приемаха много хубаво. Имахме хубави певци, хубави балетисти, хубав състав. Тогава хората работеха в операта с желание. По цяла нощ репетирахме, сутрин ядяхме по една чорба и пак продължавахме. Никой не говореше за пари. А сега – първото нещо парата.
Когато във Варна в Операта започнаха да идват големи чужденци като Елена Николай, Питър Глосоп и други. Когато дойде Елена Николай беше чак до „Мусала“ опашката за билети. Тогава Съветът имаше едно съвещание, което реши, че Варна вече става културен център. Тогава Операта имаха договор със „Златни пясъци“, и всеки чужденец, който летуваше тук, имаше един билет да гледа опера във Варна. Особено след като дойде Людмила Живкова, решиха да направят една културна улица, но не можаха да я направят. Архитектът почина – Камен Горанов. Построиха на писателите, искаха и на музикантите да построят, обаче музикантите се отказаха, понеже тук имаше един план, който объркваше транспорта.
Отначало беше така – тук идваха чужденци, разни делегации, тука учителки водеха ученици да видят как работят и живеят художниците. При писателите редовно имаше четене. Имаше един по-културен живот. Барът беше като клуб. Като почна Биеналето идваха от цял свят, обядваха долу в бара. Имаше един културен живот, който сега го няма.
Проектът се реализира по Програма СЪЗДАВАНЕ на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Радио Варна.
