Като нещо извънредно и знаменателно прозвуча песенният цикъл „Зимен път” от Франц Шуберт в изпълнение на баса Ивайло Джуров и пианистката Деница Петрова.

В последния ден на януари, достатъчно мразовит, за да останат дошлите на концерта със зимните си връхни дрехи на горния етаж на Градската художествена галерия във Варна. Цялото събитие беше неочаквано и някак несвоевременно. Беше представена музикална творба от немския романтизъм в 24 песни, шедьовър на Шуберт, който се изпълнява за първи път пред варненска публика. Това е камерен цикъл от песни за чувства, сняг и обреченост, залата е стаена, публиката малобройна, студът навън като оправдание за липсата на празничност. Съчетанието между високата немска култура и умората на всекидневната градска среда още повече засилва ефекта на несвоевременност. Вероятно за това допринася и усещането за никаква подготовка и образование за възприемането на подобна творба. Още повече романтична, чиято музика е написана през 1827 година върху 24-те поеми на немския поет Вилхелм Мюлер. Съдържанието е почти безсюжетно, обвеяно в романтичната мъгла на самотата, несподелената любов и страданието заради разбитите чувства.

Моето възприемане идваше повече от литературата. Веднага съзнанието ми видя статуята на Е.Т.А. Хофман в Бамберг, фантастичните линии и причудливите елементи на душевното и природното преживяване. Сетих се за творчеството на Хайне, Новалис, та чак до Булгаков и модерното фентъзи. Стиховете на Мюлер бяха преведени от самия Ивайло Джуров и прожектирани на екран. Завладяващ беше жестът на артистите да представят цялостно и задълбочено тази световна творба. Музикантите, които бяха в залата, оцениха високо чутото и видяното. Останалите любители бяха потопени в чудото на изкуството, едновременно машина на времето и поука за сегашната  безпросветна баналност. Мисълта, че красивото и добре направено изкуство може да стои неадекватно сред голяма част от младите поколения, е наистина труден зимен път за прекосяване.