1.

Имам писмо от Ицо. В левия горен ъгъл стои В.П. /военна поща/ и затова няма марка на плика.

Бях ти обещал, че ще ти пиша и ето, че държа на мъжката си дума. Откакто се видяхме за последен път се случиха доста неща с мен и с външния ми вид.

В момента се намирам в едно поделение на 30 км от София /40 мин. с влак/ и на 2 км от село Горна Малина. Тук ще карам школа за радиотелеграфисти и след  5 месеца /един вече мина/ще ме върнат в поделението, където съм зачислен, само на 4-5 км от Варна в село Казашко. То дори се намира на последната спирка на автобус номер 34. Рано е още да мисля за връщането си във Варненско.

Поне засега се чувствам добре. Всеки ден маршируваме като подготовка за клетвата. А тя ще бъде на 27 октомври /след 4 дни/ на стадиона в Горна Малина от 10 часа.

Тук иначе имам доста свободно време. През него ходя редовно при някои от старите войници, за да им свиря на китара. На път съм да се превърна в най-търсения човек в поделението. Още малко и ще си основа съставче с четирима от старите войници.

Не знам дали ще повярваш, но тук намирисва на цивилизация. Всяка събота и неделя има свиждане, дори баща ми предната неделя дойде да ме види. А за тези, които нямат свиждане, прожектират доста хубави видеофилми. Редовно си слушам и музика. Това е така, защото се сприятелих с един старшина-школник, също луд по музиката, която обичам. Той си има касетофон в канцеларията и вечер обикновено съм при него.

Досега писах доста писма, това ми е двайстото. Въпреки това виждаш, че не съм те забравил. Никога няма да те забравя. Смятам да ти пиша ако не докрая, то поне до завръщането си в Казашко.

Вече получих писма от Косьо, Иво и Светла. От Людмил все още чакам, въпреки че първо им писах поотделно. Имат си доста проблеми и не виждам как ще се оправят без мен. Светла отишла да свири в „Сакс”, нашите взели клавириста на „Клавдий”. Изобщо, пълна анархия. Така ме е яд, че сега не съм при тях. Писаха ми, че скоро щели да имат концерти в Шумен и Ловеч. Не ми се вярва да стане.

А сега ще взема да свършвам, въпреки че не искам, но няма как. Целувам те и ти казвам чао.”

23 октомври 1990, с. Горна Малина

2.

Днес получих писмо от Снежанка от Михайловград.

Прощавай, че толкова дълго не ти писах. Нямах възможност да отделя няколко минути от свободното си време, защото нямам такова. В края на срока напрежението при нас е огромно, изпитвания, писмени работи.

И аз имам за какво да ти се сърдя – не си ми отговорила на писмото, писано през ноември, вече не си спомням точно датата.

Какво става с теб, как върви учението, комсомолската работа, поезията? Надявам се, че за всичко това ще ми пишеш.

При нас комсомолската работа върви много мудно. Не искам да ме смяташ за песимистично настроена, но откровено казано, нещата стоят така и едва ли ще се променят. Може би си мислиш, че и аз все пак имам някаква вина.

Направо някои членове на Ученическия комитет нищо не вършат. Всеки прехвърля топката на другия и накрая кой излиза виновен? Поставям им задача и нищо не се получава. Аз трябва да правя всичко, като се почне от културната, та чак до физкултурната дейност.

Много искам да науча как стоят нещата при вас. Как разпределяте дейността, как решавате проблемите, съществува ли вече истинско самоуправление?

На нас единствената ни грешка е в организирането и в активността. Няма я тази голяма инициативност.

Преди един месец например, се създаде ученическо-комсомолска кооперация. Уж имаше желаещи, но всичко спря дотук. Комсомолците решават, но накрая пак учителите. Искам да ти споделя, че тази инициатива, за която толкова говорим, е формална. Може би вече те отегчавам с моите глупости. Но болката, че работата в Ученическия комитет не върви, е голяма.

А сега стига с това училище, сега е ваканция. Аз съм си вкъщи, чета, ходя на кино, скучая. За няколко дни ще ходим с нашите до Вършец.

Ти как си, къде ще бъдеш ваканцията, как завърши срока? Пиши ми за теб и за всички приятели от лагера, а също и кога ще се видим. Чакам отговор и извинявай, но исках да споделя частица от това, което ми тежи с някого. Сега като че ли, ми поолекна.

19 януари 1989 г., Михайловград