Преди две седмици художникът Цветан Кръстев и синове откриха изложба в Ателие „Георги Велчев” в двора на Музей „Георги Велчев”. Тримата Кръстеви /сами са се означили като 3К/ показват обекти, фотография и видео. Имат обща посока и идеи, които взаимно се коментират и допълват.

Старшият Цветан Кръстев, родоначалникът на фамилията, един от първите варненски художници на съвременно изкуство, е роден през 1961-ва и учи в Казанлъшкото художествено училище в края на 70-те. Част от концептуалната група „ВАР/Т/НА”. За него говорят през понятията ленд арт, концептуално изкуство и видео арт. Занимава се с „недоловимите различия” между природното/реалистичното и фикционалното.

Сега Цветан Кръстев показва нови повече от 40 кратки филмчета – „Кратки словесни форми по действителни случаи”, посветени на различни феномени на смисъла в човешкото и природното. Филмчетата са смешно-сериозни, наръсени обилно с иронии и парадокси. И това не е просто хрумковатост и желание на художника да се намеси с четка в пейзажа. Това е последователно изследване на личното, смесено с природното, границите на едното и другото; различните части на едно битийно цяло, в което всяко нещо е собствено чудато и много важно за общото. Художникът излиза от владетелската роля на „най-умният, човекът” и се смирява просто до човек, който задава въпроси и се радва на блещукащия смисъл. Откривателството като смирение и почит.

Тази изложба е едновременно и дебют на по-малкия син на Цветан Кръстев – Александър Кръстев, завършил наскоро скулптура. Показва два вида скулптури – едните са лупи с постамент, които увеличават натурални семена и шушулки. Можем да видим „изследваните обекти” през лупата, но и отстрани с нашето несъвършено око без увеличение. Така се уверяваме, че наистина художникът „разглежда” най-простата шушулка и тя му е така важна, както онова, което ние смятаме за особено важно, например, нещо вторично изработено от човешка ръка и изобретено от мозък, но не и най-натуралната природна шушулка. Като че ли не семето е важно, а технологичните и труднодостъпни /вече не толкова/ джаджи. Вторият вид скулптури са големи бели пластики, отново на семена, бобчета и шушулки. Да, вече наистина вторично изработени, а не само „видени” под лупа, ръчно оформени и уголемени. Друг подход към все същото.

Големият син Георги Кръстев е оператор на филми, също заснел и видеата на баща си Цветан. Той показва фотографии по стените на разни материи и структури.

Насреща в малката галерия има принт с номера на къщи, улици, сгради, табелки и числа. Живеенето може да е цветно и разнообразно, но също и да се събере на една стена. Отново идеята за минималното, което набъбва до една велика цялост-ност. Увеличаваме и намаляваме формите, но смисълът очевидно е един и същ. Остава ни обаче да го намерим.